• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Изложби

Димитър Казаков-Нерон – чародеецът на своето време

afish by afish
16 January 2022
in Изложби
0
Димитър Казаков-Нерон – чародеецът на своето време
0
SHARES
57
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Художниците са хора особняци. Димитър Казаков-Нерон, като всички гениални творци, беше голям особняк. Поне в очите на хората отстрани. Живя по своите си правила, встрани от светската глъч, по-скоро мълчаливо, но раздавайки житейската си философия в образи и цветове. А понякога и в стих. Отиде си на 16 януари през 1992 г. А днес? Днес картините му все така са сред най-скъпо продаваните творби от българското изобразително изкуство.

Димитър Казаков (на снимката) е роден на 22 юни 1933 г. във великотърновското село Царски извор. Рано остава без баща и от дете знае какво е бедност. Оттогава обаче му е и любовта към всичко красиво в природата и селския бит. Започва да я претворява с подръчни материали – глина, дърво… с всичко. Не е за чудене, че в софийската Художествена гимназия правят изключение и го приемат за ученик, когато вече е на 20 години. За благодарност той пък е отличен ученик. После завършва и графика (с много перипетии) в Художествената академия.

Нерон, “Копачки”

През социалистическите години Димитър Казаков е щатен плакатист в „Комунални услуги” в Пазарджик, после художник във военен завод край софийското село Божурище, докато окончателно избере съдбата на свободен творец в столицата. Случва се творбите му да не бъдат допускани на тогавашните общи художествени експозиции, затова пък са оценени в чужбина.

Димитър Казаков, “Лица”

Нерон прави успешни самостоятелни изложби в Гърция, Швейцария, Австрия, САЩ, Франция, Испания, Япония, Кувейт, а славата му расте. А френският режисьор и сценарист Жан Мари Дро идва в България и избира не друг, а Нерон, за да го представи в поредица си „Художници-чародейци на своето време”, редом до десетте най-големи художници на Европа. Снима 45-минутен филм, който е излъчен в края на 80-те по един от най-гледаните тв канали на Франция.

Нерон, “Орфей”

1981-ва е годината, която внася пълен обрат в живота на артиста. Измъчван от тежка астма, Нерон е принуден да се откаже от живописта – маслените бои провокират алергия, която трудно се овладява. Няколко години живее в Сандански, за да диша лековития въздух на това място. После се връща в Божурище, където остава до сетния си час, работейки с акрилни бои, акварел, скулптура, дърворезба, декоративна пластика…

Графити на Нерон на фасадата на Полицейския участък в село Божурище

Димитър Казаков-Нерон е от прекрасните примери за това, че талантът не идва сам. Освен че рисува, той е много добър музикант и пише стихове. Поезията му обаче излиза на бял свят години след неговата смърт – през 2008 г. във варненското списание „Знаци”. Публикувани са и негови афоризми, крилати сентенции за изкуството, спомени.

 

Да си спомним за Димитър Казаков-Нерон с избрани негови стихове и мисли:

Дошли от мойто детство,
по козите пътеки минаха
с крачета боси, на рамо с цървули
пребродените дни – един копнеж.
Това отсъствие дарявам ви.
Животът, що шуми зад наште стъпки,
кове си своя спомен
и чака светлата развръзка.

* * *

Отворете своите заключени тайни,
надникнете в малкото си „аз”,
чуйте песните на свойта тленна памет,
сгрейте се със огъня й на пленителен пророк.

* * *

Старее мъртвото във нас, но живото
за път се пак преобразява,
духът подгонва своите миражи…

“Лазарка” – творбите на Нерон са не само сред най-скъпо продаваните картини от български автори, но и са сред най-често копираните. Заради неподражаемия му стил обаче трудно биват фалшифицирани, твърдят изкуствоведи. 

„Ласкателството е първото зърно в зората на завистта; вечерта се очаква проклятието.”

„Живея, за да творя, творя, за да изследвам нюансите на скритото си „аз”.

„Стремя се да рисувам леко като песента на птичето, но го постигам с продължителен труд.”

„Старото време си има стари спомени, а новото – нови вериги.”

„Великите дела ги чакат нищожни постели.”

„Приемам квадратния формат – четирите посоки на света са еднакво отдалечени от нас.”

„Чувството за гравитация – ако в живота души и умъртвява полета ни, защо в платното да тържествува неговият ад?”

„Внимателно гледах рисунките на пещерния човек и рисунките на Хенри Мур и те ми казаха всичко и ми дадоха широта на ума и способност за лекота в работата ми.”

„Моята сила идва от темперамента ми на селянин, изтъкал сълзите си в детската люлка, вързана на крушата на бащината ми нива.”

„Понякога оставах с впечатление, че златото носи в себе си целия спектър, друг път – че среброто носи тези качества; останах сигурен в едно – вълшебният бял е дворецът на цветовете.”

„Музиката не се прави с разум, не се приема с разум, но разширява нагласата на ума, като се стаява дълбоко в подсъзнанието, предавайки му потенциалната си сила.”
”Музиката дума направо на сърцето. Занимават ме най-простите звучения – ударите от праисторията на ритуалния тътен на тъпана и магьосническата струна, от тях пронизва болка, но те са и радост за духа.”

„Със символните знаци дълбая в пластовете на миналото – да видя как дедите са предварили същността на моето „аз”.”

„Гамата на картината трябва да бъде като очите на кротък човек, с мекота трябва да бъдат предадени и най-острите черти на структурата.”

„В изкуството свободата може да присъства единствено чрез сдържаността, строгостта и чистотата на формата.”

„Сдържаност, строгост и чистота притежава единствено нежното сърце, което е в детски пелени, независимо от възрастта.”

„Съзнавам трезво, че художникът принадлежи на времето си, но с някакво шесто чувство долавям как ме зоват неизвестни светове.”

„Славата ми е нужна, за да я направя на пепел и унижа нейните нестабилни върхове; мисля, че с всеки сериозен творец е така, иначе тя олекотява духовните му измерения.”

„Краткостта на живота – вечер, като лягаме, не бива да мислим за ставане. Така по-сладък ще е сънят. Така е с живота – не бива да се мисли за края.”

(източник на цитатите – literaturensviat.com)

 

На заглавната снимка – Димитър Казаков-Нерон, “Майчинство”

AFISH.BG

Tags: димитър казаковдимитър казаковнеронмислинеронхудожник
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (348)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (416)
  • Музика (530)
  • Новини (797)
  • Откъс на деня (726)
  • Поезия (647)
  • Театър (193)
  • Цитати (876)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist