Финалът на участието в международния дигитален проект ARIADNE е новата гордост на учените от Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ). Благодарение на 4-годишна къртовска работа в специализирана дигитална платформа вече е събрана и интегрирана информация от различни по вид и структура археологически бази данни. А това ще даде възможност за транснационален достъп на учени до тях.
Никак не е случайно, че заглавието на проекта напомня митичния сюжет за нишката от червеното кълбо на Ариадне, която помага на Тезей да не се изгуби из лабиринта, в който се крие Минотавърът. Не по-малко заплетена изглежда и дигиталната база данни за археологически обекти на Стария континент. ARIADNE обаче е абревиатура от научни проучвания (Archaeological Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe).
„Това е специализиран международен проект, по който четири години работят представители на 24 научни и технически организации от 16 европейски страни (Италия, Великобритания, Холандия, Германия, Гърция, Австрия, Ирландия, Швеция, Испания, Словения, Унгария, Кипър, Чехия, България, Румъния и Франция) – обяснява директорът на НАИМ доц. д-р Людмил Вагалински. – Финансира се по Седма рамкова програма. Страната ни е представена от Националния археологически институт с музей при БАН, чрез Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България”, която е изключително важна както за опазване на археологическото наследство, така и при инвеститорски и инфраструктурни проекти. Картата е създадена, поддържана и осъвременявана с пари и специалисти на НАИМ от 1990 г. насам. В нея са нанесени около 20 000 значими обекти, но те са едва 1/10 от общо около 200 000 обекта на територията на цялата страна.”
Известният археолог твърди, че всички данни вече са събрани в портал, който е достъпен през интернет. Там те са преведени на английски език, метаданните са уеднаквени, термините са приравнени към общоприети в световен мащаб речници, хронологическите периоди са ясно определени. „Работата, която участниците от българска страна извършиха, помага за преодоляване на изолираността и за популяризирането на известни археологически обекти у нас в Европа и по света – допълва доц. Вагалински. – Общата стойност на проекта ARIADNE е 8 464 556 евро. Размерът на одобрения от Европейската комисия грант за българския партньор възлиза на 81 850 евро. Общият одобрен бюджет на НАИМ-БАН обаче е на стойност 99 600 евро, затова бе получено съфинансиране от Министерството на образованието и науката на стойност 17 750 евро. Финалът на целия проект е на 31 януари 2017 г.”
От 8 до 10 декември на работна среща в Пловдив е обсъдена обработената информация и е представена методиката на теренни издирвания, за да се актуализират данните в „Археологическата карта на България”. Директорът на НАИМ участва и в заключителната среща на учените, работещи по ARIADNE във Флоренция. Българските археолози вече водят преговори с чешки и норвежки колеги и за общи дигитални проекти.
AFISH.BG
