Площадът на Бастилията е свързан по име с крепостта „Бастилия”, разрушена по времето на Великата френска революция. Замислен е като площад на народа и на него се провеждат и до днес много политически и обществени прояви. Намира се на границата на 3, 4, 11 и 12 райони. Представлява кръстопът на повече от 10 улици и булеварди. Крепостта с осем кули, ров, подвижен мост и назъбени стени с бойници е строена през ХІV в., за да отблъсква нападенията на англичаните от изток и защитава двореца Сен Пол (резиденция на Шарл V). „Кафе Франсе” (пл. „Бастилията” № 3) се намира на мястото на средновековната порта. От розовите плочи по пътната настилка личи къде точно е била Бастилията, която освен при Фрондата, поредица от бунтове на благородниците и поддръжниците им срещу абсолютизма и данъчната политика (1648-1653), никога не е играла военна роля, а от времето на кардинал Ришельо служи за държавен затвор.
През ХVІІ-ХVІІІ в. в Бастилията са затворени много знаменитости, при това поставени в изненадващо добри условия – именно в нея кардинал Роан дава вечеря за двайсет души, маркиз дьо Сад си изписва вино от Прованс, а след като е пуснат на свобода, Волтер не може да се нахвали с храната в затвора. Тъй като издръжката на затвора се оказва много скъпа, финансовият министър на Луи ХVІ има намерение да разруши Бастилията, но революционерите го изпреварват.
Около 3 години след революцията крепостта постепенно се разрушава. С павета са очертани контурите на стените на разрушеното съоръжение. На пустото място е поставена табелка с надпис: „Désormais ici dansent”/ „Отсега тук танцуват”. Традицията е запазена до наши дни. Съгласно плана за преустройство на Париж Наполеон Бонапарт решава през 1808 г. на площада да бъде издигнат гигантски фонтан във вид на слон (l’éléphant de la Bastille) с вградена крепост в средата, с който да увековечи победите си в Египет. Слонът следва да бъде изработен от бронзовите оръдия, завладени от испанците и да бъде висок 24 м. Стълба за нагоре е предвидена в единия крак на слона.
Архитектът Жан-Антуан Алавуан започва работа, но в резултат през 1813 г. върху готовия постамент е поставен само гипсов макет в естествена големина. Макетът влиза в историята благодарение на Виктор Юго, който решава да засели в развалините на несъстоялия се фонтан един от героите на романа си „Клетниците” – Гаврош. При разрушаването на паметника през 1846 г. се оказва, че постаментът и паметникът са се превърнали в убежище на хиляди плъхове.
През 1833 г. „кралят-гражданин” Луи Филип І решава на площада да бъде издигната Юлска колона в памет на „трите славни дни” от 27 до 29 юли 1830 г. от времето на Юлската революция. Проектът се осъществява отново от арх. Жан-Антуан Алавуан. Височината на колоната е почти 80 м. Вдъхновена е от Траяновата колона в Рим. На върха й се откроява бронзовата позлатена скулптура на Огюст Дюмон „Геният на свободата”. До основата се намират барелефите на Бари, а в нея е сферичната галерия-гробница с костите на 504 загинали през юли 1830 г. и на около 200 души от революцията през 1848 г. Върху мемориални плочи са изписани със златни букви възпоменателни слова за революцията, както и имената на загиналите в уличните боеве парижани по време на Юлската революция от 1830 г. Юлската колона е открита тържествено на 28. 07. 1840 г.
Денем Златният дух на свободата сияе под слънчевите лъчи, а нощем Юлската колона грее като фар, осветявана специално.
В чест на 200-годишнината от Великата френска революция въз основа на решение на Франсоа Митеран от 1982 г. започва строителство на Операта Бастилия. Проектът е на спечелилия конкурса уругвайски архитект Карлос Отт. Тържественото й откриване става на 13. 07. 1989 г. Зданието напълно закрива пространството между улиците „Моро”, „Лион” и „Шаратон” и се превръща в основен акцент на площада.
От 1859 до 1969 г. на площада функционира Бастилската гара. На нейно място днес се издига зданието на банка „Société Générale”.
Един от малкото величествени частни домове от времето на Средновековието в Париж е Санският дворец. Красива, полугражданска, полувоенна сграда с вид на малък изящен дворец е строена между 1475 и 1519 г., като резиденция на архиепископа на Санс. Отличен пример за прехода между готическия и ренесансовия стил. Намира се на ул. „Фигие”, в близост до пл. „Бастилията”.
Нейният архитект остава неизвестен и до днес, като не е изключено тя да е съвместно дело на Тристан дьо Салазар, архиепископ на Санс по онова време и на Мартен Шамбиж, проектирал напречния кораб на Санската катедрала. През 1605 г. Анри ІV настанява в двореца бившата си съпруга – кралица Марго, а по-късно сградата има различни функции. Във фронтона до кулата вляво и досега се наблюдава голям, колкото портокал, снаряд, изстрелян по сградата по време на революцията от 1830 г.
През 1911 г. кметството на Париж купува Санския дворец и през 1929 г. започва да го реставрира. От 1961 г. в сградата се помещава известната библиотека за приложни и изящни изкуства „Форне” с изключителна читалня и свободен достъп.
AFISH.BG
