***
Успели някак си да проумеем
величието в нас на тишината,
душите ни започват да се смеят,
излишни стават мигом и словата.
Светът със думи кухи е оплетен
и ни покриват те с неясни мрежи.
О, хора, опомнете се и спрете
излишните и пагубни брътвежи.
Денят е кратък и животът – също.
Да помълчим със своята тревога
и нека бавно в нас да се завръща
мълчание с усмивката на Бога.
МОГА
Една искра от вчерашния смях
остана във окото ми дълбоко…
Денят със мислите играе шах,
а те решават своето судоку
на търсещият отговор живот
в огнището на пламенни тревоги.
Узрява радостта – невкусен плод
и аз потъвам в думичката мога.
***
„Да вярвам, че съм вечен е нелепост.”
Георги Константинов
Това подрежда в мен нещата,
а бях си наумил, че просто
ще съм до края на земята,
щом всичко спазвам – даже пости.
Разбирах, няма да съм вечен
със всичкото около мене,
но вярвах си, макар обречен,
и се преструвах нощ и денем.
Ще кажете – сега е друго!
Напротив – пак си вярвам страшно!
Алтернатива нямам друга,
освен смъртта си да уплаша.
© Венцеслав Кисьов, „Усмивката на Бога”
AFISH.BG
