Уилям Карлос Уилямс е роден на 17 септември през 1883 година в Ръдърфорд, Ню Джърси, Съединените щати. Завършва медицина и цял живот практикува своята професия в родния си град, като застъпва една поезия с делничната проза на живота, откъдето според него непосредствено възниква възвишеното.
Литературен антипод на своя съотечественик Т. С. Елиът, който напуска Съединените щати, за да се включи в европейската култура и най-вече чрез поемата „Пустата земя“ да изрази края на нашата цивилизация, без обаче да допуска нови състояния на съществуването. Това събужда сериозни възражения от страна на Уилям Карлос Уилямс, който поддържа винаги своята мисъл, че „идеите не са извън нещата“ и дава нови плодотворни насоки в съвременната поезия. Неговата поема „Патерсън“ стои редом по значение със „Стръкчета трева“ на Уолт Уитмън и „Кантоси“ на Езра Паунд. Малко преди смъртта си през 1963 година получава наградата „Пулицър“ за последната си поетическа книга „Картини от Брьогел и други стихотворения“. Заедно с Езра Паунд, Е. Е. Къмингс и Уолъс Стивънс Уилям Карлос Уилямс е един от четиримата най-големи американски поети на XX век. Носител е и на Националната награда за литература на САЩ. Поетът умира на 4 март през 1963 година.
Припомняме си Уилям К. Уилямс с две негови стихотворения:
ЕДНА ПРИЯТЕЛСКА РАЗДЯЛА
Ти? Пресметнато е.
Ти изпиваш ми кръвта,
това е всичко.
И защо
да се тревожа
за шофьора и хлебаря?
Аз не мисля за това.
Както ти към мен
така и аз към теб.
Според мен,
върви по дяволите. Аз
няма да се отзова отново.
ПЛОДЪТ
Сутринта
изядох крушите!
ми каза тя
седнал на леглото съм до нея
и си мисля
за Пикасо
от един портрет
на млад чувствителен човек
преобразил се
в него
Сутринта
изядох крушите!
ми казва тя
когато разделени заедно
веднага се прегърнахме
Превод: Николай Кънчев
AFISH.BG