Пушенето убива
Все по-често среднощ запалвам цигара
и започвам живите си приятели да броя.
Не говоря за фейсбук.
За друго говоря.
За пролетта и лятото говоря.
Защото вече е есен,
може би късна есен.
А не всички стигнаха до есента.
Но аз навлизам все по-дълбоко в нея.
И все повече заприличвам
на самотно дърво-
без име и жителство,
оцеляло по чудо
в неизвестен край на света.
Дърво за огрев.
А може би ще направят от него кибритени клечки.
Или няколко детски столчета ще направят.
Но може и кутии за цигари да направят от него.
Само дано не забравят надписа:
Пушенето убива!
Лесен начин за приспиване
Затвори очи и повтаряй:
ти си тук, ти си тук –
светла и красива като гимназия,
с едно голямо междучасие
и с няколко по-малки,
и сега преброй целувките
зад дворната тоалетна
и салона за физическо възпитание,
където провеждахме
състезания по целуване
и много често с теб побеждавахме,
но после ваканцията ни разделяше.
А сега отвори очи
и брой годините
на тази безкрайна ваканция.
Брой, по дяволите!
И заспивай!
Поколението на неизвестните поети
Това, за което човечеството
е трябвало досега да ни издигне паметник е,
че животът му е по-спокоен без нас.
Мълчат тънките наши книжки
или многотомните ни съчинения мълчат-
само в небесната памет навярно ги има.
Затуй нека мъртвите да спят спокойно,
а живите да пият колкото си искат вино.
Небето винаги ще плаче безпричинно.
Дъждът вали във събота за неизвестните поети.
Понеделникът ще спре на кръстопът.
Ще помълчи.
И ще свърне към неделя.
Не знам защо.
Не знам кога.
Пътувайки в метрото
Виждам как всички са впили погледи
в светлината на смартфони и таблети.
Само един- навярно психично болен-
гледа през прозореца на мотрисата в непрогледното.
Аз пък гледам задника на една хубавица,
която се полюлява, уловена с едната ръка за ръкохватката,
приличаща на примка на бесило,
а с другата си играе със смартфона,
като с еротична играчка.
Интересно- с психичноболния слизаме на една спирка.
Обущарят не отговаря
А е оставил на вратата
на магазина за месо, риба и деликатеси
своя GSM номер и първото си име,
напечатани и принтирани от компютър.
После добавил като първолак и това на ръка:
“Ако някой няма нужда от нови обувки все пак”.
Но мобилният оператор повтаря:
“Телефонът на абоната е изключен
или е извън обхват…”
Щом пийна няколко ракии, си казвам:
Може пък да си е купил фабрика
и да прави нови обувки..
Нали?
Гълъб Ковачев
AFISH.BG
