ЧЕРНИЯТ ШАЛ
Безумен днес гледам към черния шал
и стяга душата ми хладна печал.
Младеж лековерен, когато бях аз
по млада гъркиня изгарях от страст…
Девойката прелестна нежна бе с мен,
но скоро и аз доживях черен ден.
Веднъж шумни гости събрах в моя дом.
Евреин до портата спря дебнешком.
Пируваш – ми рече – с приятели ти,
но вече гъркинята друг прелъсти…
Жълтици му дадох и с гняв го проклех;
и с верен слуга на път бързо поех.
Летяхме… Аз коня пришпорвах вбесен.
Цял в жалост, и в кротост все пак затаен.
Но прагът коварен когато съзрях,
изтръпнах от ревност, за мъст закопнях.
До стаята тайна дотичах, а там –
арменец гъркинята гали без срам.
Мрак падна… Кинжалът зловещ заигра…
Злодеят, в целувка унесен, умря…
Безмълвното тяло – освирепял –
прекрачих и тръгнах към нея без жал…
Днес помня молбите й…. помня кръвта…
С гъркинята свидна умря любовта…
От мъртвата черния шал аз свалих
и бавно кинжала си с него изтрих…
Слугата, щом нов мрак навън се разстла,
захвърли сред Дунава двете тела…
Днес жарки очи не целувам със страст,
но отдих не зная и бдя буден аз.
И гледам безумен пак черния шал,
и гине сърцето ми в хлад и печал.
© Превод от руски: Димитър Горсов
***
По хълмите на Грузия лежи мъгла,
шуми Арагва в долината.
Тъгувам, но е светла моята тъга,
за тебе ми копней душата,
за тебе, все за тебе…Нищо в тоя мрак
не ме измъчва, ни тревожи
и пак сърцето ми гори, и люби пак,
че да не люби то не може.
***
Аз ви обичах; обичта ми може
да тлее още в моята душа;
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст;
обичах ви тъй искрено, тъй нежно –
дано ви друг обикне както аз.
© Превод от руски: Георги Джагаров
На “К”
Аз помня чудно мигновение:
яви ми се и отлетя,
ти- мимолетното видение,
ти- дух на чиста красота.
В копнеж на горест безнадеждна,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.
С години бурята метежна
разся предишните мечти,
забравих аз гласът ти нежен
и твойте ангелски черти.
Във пустош, в мрачно заточение
течаха дните ми без брод,
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, любов.
Душата трепна в озарение
и ти отново долетя,
ти- мимолетното видение,
ти- дух на чиста красота.
Сърцето бие в упоение
и възкресява в порив нов
и божество, и вдъхновение,
живот и сълзи, и любов.
Превод: Лили Трендова
AFISH.BG
