„Не търси глупавия – ще намериш себе си, търсете мъдрия – никъде няма да го намериш“
Даниил Хармс (30.12.1905 – 02.02.1942)
Роден като Даниил Иванович Ювачов, той е една от най-спорните фигури в руската литература. Около личността му и до ден днешен има спорове, някои го смятат за луд, който пише абсолютни глупости, други – за гений. Той е направил всичко лошо, живял и написал – със странности, а не според правилата. Абсурдът, черният хумор, шокиращите провокации, граничещи с абсолютния нонсенс са неговата стихия. В края на 20-те години на ХХ век става един от основателите на авангардната поетическа група Обединение за реално изкуство (съкратено на руски ОБЭРИУ).
През 1932 г. творчеството на групата е заклеймено като „поезия на класовия враг“ и за авторите от нея става невъзможно да се събират. По същото време Хармс е обвинен в антисъветска дейност и е изселен в Курск. Когато се връща, започва да пише детски книжки, за да се препитава.
През 1941 г., по време на Втората световна война, е арестуван отново за „пораженчески изказвания“, той заявява, че „Ако ми връчат призовка за мобилизация, ще вкарам една в мутрата на командира, нека ме разстрелят, но униформа няма да облека и няма да служа в съветската армия, не желая да ставам такова лайно“. Като качествен абсурдист симулира умело шизофрения и избягвайки разстрел, умира в психическото отделение от глад по време на блокадата на града от нацистите.
Реабилитиран е през 1956 г.
AFISH.BG подбра за вас официално излезли в книжно тяло на български език произведения на писателя, прекрасно съзнавайки, че творчеството на Даниил Хармс определено не е за всеки. Но той е факт в световната литература и не може да бъде подминат. Ако ви скандализира от първото изречение, представете си, че четете Уди Алън и продължете нататък. Алън доста се е учил именно от Хармс.
***
ПАДАЩИТЕ БАБИ
“Една баба се надвеси от прозореца от прекомерно любопитство, падна и се преби.
От прозореца се подаде друга баба и се загледа в размазаната долу, но от прекалено любопитство също се изхлузи от прозореца, падна и се преби.
После от прозореца се изтърси трета баба, след нея четвърта, след нея пета.
Когато и шестата се прекатури, ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевския пазар, където, казват, на един слепец му подарили плетен шал.”
1937 година
***
***
17-ТЕ КОНЯ
“На село един човек умрял и оставил на синовете си следното завещание.
„На най-големия си син оставям 1/2 от наследството си, на средния си син оставям 1/3 от наследството си, а на най-малкия си син оставям 1/9 от наследството си.“
След смъртта на човека останали само 17 коня и нищо друго. Синовете започнали да делят 17-те коня помежду си.
— Аз — казал най-големият — ще взема 1/2 от всички коне. Значи 17:2 — излиза 8 1/2.
— Че как ще вземеш 8 1/2 кон? — попитал средният брат. — Да не си решил да разрежеш коня на парчета?
— Така си е — съгласил се най-големият брат, — ама и вие няма да си вземете своите части. Щото 17 не се дели нито на 2, нито на 3, нито на 9!
— И какво да правим?
— Вижте — рекъл най-малкият брат, — познавам един много умен човек, казва се Иван Петрович Рассудилов, само той ще измисли как да ни помогне.
— Добре тогава, повикай го — съгласили се братята му.
Най-малкият изчезнал някъде и скоро се върнал с някакъв човек, който яздел кон и пушел тънка луличка. „Ето — рекъл най-малкият брат, — това е Иван Петрович Рассудилов.“
Разказали му братята за мъката си. Изслушал ги Рассудилов и рекъл: „Вземете и моя кон, така ще имате 18 коня и ще си ги поделите спокойно.“
Започнали братята да делят 18-те коня.
Най-големият взел 1/2 — 9 коня, средният взел 1/3 — 6 коня, най-малкият взел 1/9 — 2 коня.
Преброили братята конете си: 9+6+2, излезли 17 коня. А Иван Петрович яхнал своя, 18-ия кон и разпалил луличката си.
— Е, какво, доволни ли сте? — попитал той учудените братя и си заминал.”
1928 година
***
Даниил Хармс след втория му арест през 1941 г.
***
СИНЯТА ТЕТРАДКА 10
“Живял един рижав човек, който нямал очи и уши. Нямал и коса, тъй че го наричали рижав съвсем условно.
Не можел да говори, тъй като нямал уста. И нос си нямал.
Нямал дори ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и каквито и да било вътрешности — също. Нищо си нямал! Тъй че не е ясно за кого става дума.
Я по-добре въобще да не говорим за него.”
7 януари 1937 година
***
© Превод от руски: Ася Григорова, „Падащите баби”
AFISH.BG
