Стихосбирката на Даниела Табакова “Другата Марлене” е издание на “Изида” – София.
Изключително пластично авторката поднася своите стихове, разкривайки чрез една изтънчена метафоричност чувствата, които вълнуват всеки човек – любов и раздяла, полет и приземяване, болка и опиянение, така щото ние откриваме частици от собствените си вълнения, изказани така, както ги живеем, но не можем да ги преразкажем. Даниела Табакова владее думите, без да слага намордник на емоциите, но и без да ги разголва излишно.
Даниела Табакова
“Другата Марлене” е книга, която всяка жена трябва да носи в дамската си чанта, за да потвърди верността на любовната си посока или да избегне препъването към глухата улица на безсмислената всеотдайност. Книга, към която всеки мъж може да посегне, за да разбере, че когато си срещнал любовта, не трябва да й позволяваш с лека ръка да си тръгне. Защото винаги рискуваш да те подмине “една Марлене с шапка във ръка”, за да превърне палача в жертва на собствената му съвест. Красива, самоуверена и дръзка, скрила раните си и крачеща напред към нови предизвикателства, лирическата героиня на Даниела Табакова не чака с чадърче в ръка на гарата, а дава посоките на своите влакове, натоварени с обич. Обич към СВЕТА.
Предлагаме на Вашето внимание три стихотворения на Даниела Табакова:
Котка върху горещ ламаринен покрив
Несбъдвана, се сбъднах като ехо
в живота ти, без предизвестена дума
и боса влязох с котешкия шепот
на тихи стъпки върху суха шума.
Издрасках си лицето и очите,
оставих себе си по пода и дивана,
съшивах с бяло черното на дните,
а после се спотайвах на тавана.
Ранена, своенравна,вироглава
играех си с кълбото на живота
и лягах кротко като черна котка
на онзи парещ ламаринен покрив.
Знам, мога да увисна с остри нокти,
забити във сърцето на всемира,
не са ми нужни деветте живота,
отдавна ги издухах през комина.
Един ми стига, да оставя в Него
очите си, некотешко-кафяви,
в ръцете му да спя опитомена,
без спомен за дълбоките си рани.
И да заседна, приласкана с нежност
в гърдите му без старите си вопли,
поисках да съм просто топка снежна
върху нагрят до бяло ламаринен покрив.
Пролет
Смири се,душо, времето е писък
летящ със скоростта на светлината.
Така неудържимо в любовта си,
напомня за живота слънцето.
И птиците повтарят песента си,
докато се раззеленят листата
и бронята си разпокъса зрънцето.
Така и ние плахо се събуждаме
от унеса трагичен на съдбата.
Покълваме,копнеем и се раждаме
в очите и сърцата на децата си.
Измолили от Господ милостта
да изживеем точно тази утрин
без гняв и болка.Само с любовта
и без билет за обещано утре.
Без драми
Този свят е несръчен сценарий за кино
и памфлет със запушена плътно уста,
сред тълпата със своята кротка причина
с мисъл, чувства и мъничко разум вървя.
Разминавам очи, скрити помисли, хули,
чистота разпознавам в греховни лица.
Ти отсреща стоиш и тежи помежду ни
съчинена от страх, инвалидна лъжа.
Упорито се взираш, дори не помръдваш.
Всяко влюбване е разголен на пътя билборд.
И защо ми е пак от роман да се сбъдвам?
Да съм в твоя концерт виртуозен акорд.
Не очаквай да следвам човешката драма –
да стоя на перона с чадърче в ръка.
Извинена с хиляда причини банални,
паля нова цигара и целувам дъжда.
Книгата ще бъде представена от нейния редактор Маргарита Петкова и издателите Пламен Тотев и Светлана Янчева на 1 март от 17:30 часа в Народно читалище „Съгласие 1869” – Плевен.
AFISH.BG