“Днес ще се роди човек. Не точно днес, но след девет месеца. Вярно, черупката оформя яйцето, но не тя е най-важната. Хората са измислили календара, имената на дните и часовете. Искат да ви подредят, та да не се объркате. Веднъж се разхождах в моя роден град и един чужденец ми обясняваше къде е фурната. И такива работи стават по тази земя. Аз му казах: “Глей си работата”. А той ми отговори: “Данке”. Днес птиците много ще пеят! И има защо. Днес ще се роди птица. Защото всички хора най-напред са били птици. Един в моя град, когато срещнеше ближния си, му казваше: “Здравей, птицо!” И, разбира се, затвориха го при другите птици.
Добро утро, зора! Добър ден, небе! Здравей, слънце! Казахте ли “лека нощ” на звездите? Сигурно. Вие сте като децата. После, когато се уморят птиците и сложат глави под крилете си, звездите ще ви кажат “добър вечер”, а вие ще им пожелаете лека нощ.
Отначало хоризонтът беше червен, после слънцето кипна и светът побеля. Сводът се е изгърбил, двата бряга като тромави хамали крепят моста на гърба си. Житото е още зелено, но скоро ще пожълтее. И доматите скоро ще почервенеят. Не всичките… Някои ги берат зелени. Те ще зреят в щайгите по дългите пътища. Много е горещо през лятото във вагоните. Те ще зреят мъчително и бавно и един ден пъстрата тълпа от чужденци ще възкликне: “Я, какви червени домати!” После ще разтоварят щайгите, а омърлушените, спарени домати дълго ще разглеждат тълпата, без да разбират думичка, но закътали в дребните си семчици една истина: “Далеко от родината можеш да узрееш бързо, но не както трябва.”
Рашко Сугарев, „И нищо повече”, 1971
AFISH.BG
