КЛАСИКА
Далеч от моето легло!
Как си представяш, че ще мине?
Не пренебрегнах Ришельо,
за да си легна с Мазарини.
Ти не разбираш за какво
говоря, но… долавяш смисъла.
Обидно е по същество
за миг дори да ме поискаш.
За теб е кисел всеки грозд
във разлюляната ми пазва
и не поставяй под въпрос
това, което ясно казвам:
не съм светица, но все пак
не съм намерена къра.
Висок за теб е моят праг –
а̀ крачнеш, а̀ се прекатуриш.
Подскачай си от клон на клон.
С лъвицата не се закачай.
А моето легло – е трон.
Само кралете
го възкачват.
© Маргарита Петкова, „Болката отляво”
AFISH.BG
