Той става известен със своя антивоенен роман „Огънят“, издаден през 1916 г. В основата му стоят преживяванията на Барбюс по време на Първата световна война. Книгата показва растящата му омраза към милитаризма. За „Огънят“ Барбюс печели наградата „Гонкур“.
През есента на 1925 г. той създава и лично оглавява „Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави“. Освен него в комитета влизат видния френски общественик Жан Вилар и белгийската общественичка Поле Лами. Получила всеобщата подкрепа на прогресивната европейска общественост, анкетната комисия посещава България, Румъния и Югославия и въпреки яростното противодействие на полицията в тия страни вижда със собствените си очи нечуваните страдания на народа. След завръщането си членовете на комисията развиват активна публична дейност в защита на пострадалите от белия терор. Анри Барбюс написва потресаващата документална книга „Палачите“, а Жан Вилар публикува книгата „За това което видях в България“, наситена с органическа ненавист към българския фашизъм и открита симпатия към българския народ.
Тези факти не са известни на широката публика и затова считаме за уместно да ги напомним, без да коментираме политически позиции относно повдиганият и коментиран все по-често въпрос за присъствието на фашистки уклони в историята на България.
AFISH.BG ви предлага откъси от речта на Анри Барбюс, произнесена на Международния антивоенен конгрес на студентите в Брюксел, 29-31 дек. 1934 г.
Обръщение към студентие и интелигентите от младото поколение
“Обръщам се към всички вас и към тези, когото вие тук представлявате: хора от най-различни страни и най-различни убеждения, към цяло едно поколение; обръщам се към тебе, интелигента от следвоенния период.
Ти си се родил по време на войната или след войната. Ти не можеш да си представиш какво е това война. Знаеш за нея само по смътните слухове, по неясното отражение в най-различни книги или по противоречивите разкази на участниците в нея, много от които така и нищо не са разбрали. Възможно е твоят баща или брат да са убити в тази война, а ти да си израсъл без тях.
Ти си израсъл в амосфера на победа или в атмосфера на поражение (и едната, и другата са еднакво пагубни), израснал си в период на крушение на един или друг режим, на угасване на една или друга цивилизация или по-точно империя. Видял си колко много е загинало, видял си безкрайната смяна на идеалите, на “моралните и художествени ценности”, и ето, наркая, икономическата криза те хвана за гърлото и тебе самия.
Ти си израснал в обстановка на измислици, илюзии и нужди. Познал си отчаянието, но не си разбрал истинските му причини. Израснал си в пустота.
Ти си бил избит от коловозите, както материално, така и моралното (и скоро ще разбереш, че е едно и също).
Ти си млад и сам се учиш, за да можеш след това да учиш другите. Искаш да станеш преподавател, инженер, художни. Ти си бъдещият духовен наставник.
Младият човек на социалния фронт е и приемник, и инициатор. Днешният ученик е бащата на утрешния майстор. Ти чувстваш своето призвание, ти търсиш себе си, за да помогнеш и на другите да намерят сами себе си.
И така, какво имаш в ръцете си, млади човече, затънал в това, което се нарича “философия на кризата”? На какво можеш да се опреш?
На университета, на училището, на твоята бъдеща професия?
Но унверситетът с нищо не може да ти помогне. Твоето бедствено положение е частица от всеобщата криза. Такива като тебе са твърде много, а това означава, че ти, взет самостоятелно, си просто излишен. Всичко около тебе оредява, свива се, опустява. Намалява броят на студентите, затварят се учебни заведения, опразват се факултети, съкращават се стипендии. Стигнало се е до там, че започват да ти създават всякакви препятствия, за изпиташ най-накрая отвращение от своята професия и да избереш нещо друго.
Ти виждаш как расте безработицата сред интелигентите. Виждаш как все повече и повече се подкопава материалното бъдеще на хората, получили висше образование. Как повсемесно пада квалификацията, как от всички страни дебне бедността, причаквайки тези, които искат да си пробият място под слънцето с помощта на юмрука или разчитат на печалба от лотарията на живота, проследявайки малцината щастливци, успели да се промъкнат през всички препятствия в надеждата си да получат званието, което те безусловно засулжават.
Твоят извод не е блестящ. Кризата по най-груб начин мачка твоите заветни идеали, подхвърля ги на волята на случая, прави ги недостижими.
Но по-лошо е другото. Става дума за твоето достойнство..
Ти си млад, а значи имаш сили. Твоите сили – това е единственото ти богатство в наши дни. Употреби ги за нещо истинско.
Младежта несъмнено притежава най-мощният творчески потенциал. Тя е движещият елемент, конструктивният елемент, защото бъдещето й принадлежи.
За мир в труда и в културата!”
AFISH.BG
