С право се обижда Драго Драганов, че думата „цирк“ стана нарицателно не само за Парламента, но за цялата машина, в която едва кретат зъбните колелета на държавните механизми. Циркът е изкуство. От арената клоунът винаги разсмива, но извън нея винаги е тъжен. На клоуните всичко им минава през сърцето, а на политиците – през оная работа. Това, уви, е положението.
Снощи беше затворено едно от най-големите кръстовища в София. Поводът – концертът на Слави Трифонов в подкрепа на предстоящия референдум. Както обаче знаем, пътят към ада е осеян с добри намерения. Основният път, по който стотици хиляди автомобили прибират хората вкъщи и по който се движат гостите на столицата, пристигащи от магистрала „Тракия“. Онзи същият път, който беше посинял от знамената на най-големия митинг на СДС, състоял се на 7 юни в далечната 1990 година. С една много съществена разлика – тогава самите граждани, водени от надежджи и еуфория за бъдещето, спряха движението за автомобили. Сега това се случи по едноличното скимване на г-н Трифонов и след угодническия подпис на кмета Фандъкова.
Подобно безобразие никой не е виждал. Докато сме живи, най-абсурдното предстои.
Естествено, мало и голямо дойде в София, за да стане част от туй невиждано зрелище. Някои решиха, че моментът е удобен, за да направят празничен воаяж и най-сетне да го видят тоя пусти „Орлов мост“. Само че не видяха нищо от него. От толкоз полиция, жандармерия и представители на спец-службите остана утехата, че поне забавачницата е безплатна. Креативни зрители си донесоха пластмасови маси и столчета, отдавна научени, че Слави и неговият оркестър винаги поднасят репертоар, който идеално приляга на трапеза. Евтината бира и домашното вино свършват останалото.
Вулгарни думи по адрес на държавата и политиците заглушиха и без това познатия ни песенен репертоар, а от сцената не спряха да се веят байраци, щото идеи трудно можеш да развееш в наши дни. Ние си нямаме Мадона, която да оживи публиката с предложение за фелацио, ако подкрепим дадена кауза. Но това за каузите на местна почва е съвършено друга история…
Знам кой е Слави Трифонов, но повече ме развълнува измайсторената история за реакцията на нашите стриктни полицаи спрямо режисьора Олег Ковачев. Той, милият, имал неблагоразумието да носи бутафорно черешово топче за детското си театрално студио. По стечение на обстоятелствата, жилището му се намира имено до Орловия мост, където, пред смаяния поглед на очевидци от цяла България, ченгетата го просват на земята по съмнение за терористични намерения. Щото у нас и атентаторите живеят сто години назад. Стрелят със стиропорени топчета, които носят под мишница по улицата – сякаш току-що са си купили любима картина от галерия на Монмартр… Ами така се носят оръжията, какво. Нищо че случката с Ковачев се оказа измислица. Експериментът му, както по-късно сподели той, целял да провокира вниманието на хората, които четат и приемат нечия истина за чиста монета. И му се получи.
Да се смееш ли, да плачеш ли, двете ли в едно да съчетаеш…
Този концерт няма да се запомни. Това ви го гарантирам. Днес „Орлов мост“ е пуст, но в „Джъмбо“ няма къде игла да падне. Народът се юрна да се обзавежда с китайски маски и костюми за Хелоуин. Щото и тоя привнесен празник чука на вратата. Изтърбушени тикви зловещо се хилят с избодените си очи и също са в очакване на големия сеир. „Лакомство или пакост“ тук не стои като въпрос, защото за българина самите пакости са по-сладки от бучка захар. От собствените си пакости патим…
Заключен в апартамента си, днес си обещавам да не мисля за нищо. Пазя си здравето, доколкото мога – психическото, имам предвид. Ще му легна неделно, както никога досега, че „смяната на времето“ всъщност и без това не променя самото време – на нашата географска ширина то си е едно и също. Безвремие, в което всички полудяваме бавно, но сигурно.
Задава се Денят на народните будители. Наш си празник, хубав и достоен. Дано е почистено на 1 ноември – и по улиците, и в душите ни.
Инак – от тиквите става много вкусна крем-супа, факт.
Фото: Валентин Иванов – sValio
Автор: Добромир Банев
AFISH.BG
