Започва артистичната си кариера като танцьорка и победителка в конкурси за красота още на 15 години, за да дебютира в киното през 1961 с филм, в който си партнира с големия италиански актьор Уго Тоняци. Същата година се снима в още два филма – единият от които „Развод по италиански” на Пиетро Джерми, което може да се смята и за истинския й дебют, защото режисьорът не се поколебава да възложи на младата актриса главната роля. И отново Джерми кани Сандрели за главната роля в следващия си „Прелъстена и изоставена” където с играта си тя не отстъпва по майсторство на именитите си партньори.
Окончателно се утвърждава като една от звездите на италианското и европейско кино със значимата в психологически план роля в социалната драма на Антонио Пиетранджели „Познавах я добре”. По-нататък актрисата се снима във филми от различни жанрове на големи режисьори като Пиетро Джерми, Марио Моничели, Луиджи Коменчини и др., и скоро се превръща в една от най-търсените актриси в италианското кино.
С Дъстин Хофман в “Алфредо, Алфредо”
Вече със зряло професионално майсторство се отличава работата на Стефания Сандрели във филмите на Бернардо Бертолучи „Партньорът”, „Любовниците на Граминя” (1969 – сниман в България, с участието на много български актьори, филмът й носи наградата за женска роля в Сан Себастиян), „Конформистът” и „ХХ век, а също и в лентите на Еторе Скола „Обичахме се толкова много”, „Терасата” , „Фамилията”.
С Орнела Мути
Сред актьорите, с които си партнира Стефания, са Виторио Гасман, Дъстин Хофман, Робърт Де Ниро и Жерар Депардьо („ХХ век”). Актриса с ярко изразени режисьорски предпочитания, тя се снима често и в чуждестранни продукции на изявени майстори на киното, като: „Магьосници” на Клод Шаброл, „Питон-357” на Ален Корн, „Африканката”.
С Ив Монтан в “Питон 357”
През 80-те играе и най-сексапилната си роля в “Ключът” на Тинто Брас, който я превръща в еротична икона за цяло поколение мъже – и се снима в още значими филми (например в „Да се надяваме, че ще е момиче” на Марио Моничели, с участието на Катрин Деньов и Лив Улман).
През 90-те Сандрели намалява темпото на работата си в киното за сметка на телевизионните сериали, като особена популярност й носи ролята в “Маршал Рока”. През 1996 се снима отново при Бертолучи в „Открадната красота”, а през 2001 играе жена, затънала дълбоко в кризата на средната възраст, в „Последната целувка”.
Стефания Сандрели е една от малкото актриси, които остаряват красиво и продължават да получават интересни роли. Тя и до днес е призната за една от най-красивите жени в Италия, която умее с лекота да очарова публиката с всяка своя поява.
На 10 септември 2005, на 62-я филмов фестивал във Венеция носителката на 3 награди „Давид на Донатело” (през 1989, 2001, 2002) бе удостоена със „Златен лъв” за цялостен принос към световното кино.
AFISH.BG
