” — На един кей са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея?
— Ами… четири.
— Не — отвърна Джоунс. — На кея са си останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две коренно различни неща. Слушай ме сега внимателно. Независимо от широко разпространеното противоположно мнение намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно нещо е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин не съществува разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на когото това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често всъщност ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия? Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най-доброто от теб. „Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох”, ,Искаше ми се да свърша тази работа навреме”, „Мислех да се прибера у дома за рождения ти ден, но…”
© Превод от английски: Златка Паскалева
AFISH.BG
