Красота – това е една от думите, с които може да се определи откритата снощи изложба „През отворените прозорци – живопис от колекцията на Музея на руския импресионизъм” в София. В седем от залите на Националната художествена галерия – Двореца всеки ценител на изящното и красивото в изкуството може да преживее неочаквано пътешествие назад във времето. Дължим го на колекционерската страст на предприемача филантроп Борис Минц и куратора Юлия Петрова.
Валентин Серов (1865-1911), “Прозорец”
Години наред Минц издирва и събира непознати импресионистични творби на руски художници, а когато колекцията му придобива значителни размери, той основава и Музей на руския импресионизъм. Културният институт дълго време няма свое седалище. Сдобива се със сграда – в бившата московска шоколадова фабрика „Болшевик” – едва през май 2016-а, но изложбата „През отворените прозорци…” вече е получила най-висока оценка от експерти във Венеция и Фрайбург. До 23 ноември е на разположение и на българската публика.
Константин Юон (1875-1958), “Портите на Ростовския Кремъл”
Изкуствоведи говорят за „феномена руски импресионизъм”, който за пръв път се представя официално в България. Откриваме го чрез подредените в залите 66 живописни творби на 43 художници, които допълват представите и познанията ни за историята на руското изкуство от последните 130 години. В Двореца са платна на Валентин Серов, Василий Поленов, Константин Коровин, Борис Кустодиев, на Михаил Шемякин, Валери Кошляков, Владимир Рогозин и др.
Идеята, с която започва да събира колекцията си Борис Минц, е да покаже на света незаслужено непознатите според него импресионистични творби на славянски художници. Проектът му се нарича „Славянски импресионизъм”. „През отворените врати…” е онази част от него, която събира руското изкуство в традициите на художественото течение, нашумяло най-вече с платната на френски автори.
Борис Минц (вдясно), Слава Иванова и Юлия Петрова (вляво) по време на срещата с журналисти в Националната художествена галерия – Двореца, където снощи бе открита изложбата “През отворените прозорци на руския импресионизъм”. Снимка НХГ
„Отдавна събирам тази колекция – разказва бизнесменът филантроп Борис Минц. – Колекционерството е болест, която се предава. Заразиха ме с нея преди 15-16 години, а след това може би и аз съм го направил с други хора. В началото събирах само графики, но започнах да се увличам все повече и повече в издирването на импресионистични творби от различни творчески етапи на руски художници. Търсех упорито, но не намирах. Тогава се обърнах към Юлия Петрова и вече 6-7 години работим заедно. Резултатът от всичките ни усилия почувствах най-силно във Венеция, където представихме картини от нашия музей.
От една страна, беше огромният интерес на публиката – до самото закриване на експозицията през нея минаваха по 60 човека в час. А от друга, беше признанието на университетски преподаватели и светила в изкуствознанието – до един твърдяха, че ще се наложи да се пренапишат учебниците по изобразително изкуство, защото в тях няма и дума за руски и славянски импресионизъм.”
Константин Коровин (1861-1939), “Южен пейзаж”
Юлия Петрова, която днес е не само куратор, а и директор на Музея на руския импресионизъм в Москва, твърди, че преди да купят ново попълнение за колекцията, подлагат всяка творба на стриктна експертиза. Съвременните възможности за химичен и рентгенов анализ са им позволили да отхвърлят платна, упорито предлагани им като оригинали.
Кураторът на изложбата Юлия Петрова пред “Потрет на Димитриос Лонго”, дело на художника Дмитрий Налбандиян (1906-1993). Снимки Виолета Цветкова
В изложбата в Двореца могат да се видят не само произведения от майстори като Серов, Пьотр Кончаловски и Кустодиев, но и на неизвестни, но не по-малко талантливи живописци. „Мнозина от авторите, които представяме в София, надминават майсторството на редица по-популярни художници. Сигурна съм, че гостите на изложбата ще бъдат впечатлени от постиженията на руския импресионизъм, който незаслужено е толкова малко познат в Европа. С експозицията „През отворените прозорци” отваряме една красива страница от историята на изобразителното изкуство”, допълни Юлия Петрова на срещата с журналисти в Националната галерия.
Юрий Пименов, “Мокри плакати”
Борис Минц разказа, че през първите три месеца след откриването на Музея на руския импресионизъм в Москва е бил посетен от повече от 30 000 зрители. Кой все пак е неговият създател? Както можем да се досетим, Борис Минц е… милиардер. Заема 62-ро място в класацията на „Форбс” за най-богатите руски бизнесмени. Филантроп по дух, той инвестира голяма част от богатството си в произведения на изкуството и ги представя с пътуващи изложби в Русия и Европа.
Николай Клодт (1865-1918), “Обраслото езерце”
Според директора на Националната художествена галерия Слава Иванова първото гостуване на Музея на руския импресионизъм в София може да се превърне в повод за представяне в Москва на български художници, които също са се увличали от това направление – Никола Танев, Сирак Скитник и др. А Юлия Петрова е категорична: „Целта ни е не да отречем вече познатите ни големи майстори от Западна Европа, а да допълним представата за импресионизма въобще. Без познанието за руските и славянските художници, които са се увличали от него, тя няма да е цялостна.”
На заглавната снимка – Алексей Исупов (1889-1957), „Пикник в гората”
Виолета Цветкова, AFISH.BG
