Майор Данби се отдръпна малко и пак започна да бърше потта от челото си.
— Ето, Йосарян — започна той, заеквайки малко, сякаш се извиняваше, — няма да бъде от полза за нашите военни усилия, ако полковник Каткарт и полковник Корн бъдат провалени сега. Нека погледнем фактите, Йосарян. Въпреки всичко авиогрупата има много добри постижения. Ако те дадат под съд и съдът те оправдае, и други летци ще откажат да летят. Полковник Каткарт ще изпадне в немилост и боеспособността на частта навярно ще се понижи. Затова в този смисъл ще бъде в интерес на страната да те осъдят и да те турят в затвора, макар и да си наистина невинен.
— Колко сладко умееш да излагаш нещата — сряза го Йосарян с язвително негодуване.
Майор Данби се изчерви, започна да се върти и да мига неловко.
— Не упреквай мен, моля ти се — каза той умолително с вид на човек, който държи да разсъждава честно. — Знаеш, че нямам вина. Само се старая да гледам обективно на цялата работа и да намеря изход от едно много трудно положение.
— Аз не съм създал това положение.
— Но можеш да го оправиш. Пък и какво друго можеш да направиш? Не искаш повече да летиш.
— Мога да избягам.
— Да избягаш ли?
— Ще дезертирам. Ще запраша. Мога да обърна гръб на цялата тая каша и да избягам.
Майор Данби бе възмутен.
— Къде ще избягаш? Къде можеш да отидеш?
— Мога доста лесно да стигна до Рим и да се скрия там.
— И да живееш в страх, че всяка минута могат да те открият? Не, не, не, не, Йосарян. Това би било катастрофално и позорно нещо. Да избягаш от един проблем, не значи да го разрешиш. Моля ти се, вярвай ми. Аз само искам да ти помогна.
— Точно това ми каза детективът, преди да реши да си мушне палеца в раната ми — възрази хапливо Йосарян.
— Аз не съм детектив — отвърна с възмущение майор Данби и бузите му пак пламнаха. — Аз съм преподавател в университет, имам силно развито чувство за справедливост и никога не бих се опитал да те мамя. И никога не лъжа.
— А какво ще направиш, ако някой от авиогрупата те запита за сегашния ни разговор?
— Ще го излъжа.
Йосарян се изсмя подигравателно и майор Данби, макар и почервенял от смущение, се облегна назад с облекчение, сякаш доволен от почивката, която промененото настроение на Йосарян обещаваше. Йосарян го гледаше със смесица от сдържано съжаление и презрение. Той седна в леглото си, облегна гръб на таблата, запали цигара и с лека кисело-весела усмивка и своеобразно съчувствие се втренчи в живия, изблещен ужас, който се бе отпечатал неизличимо върху лицето на майор Данби от деня на Авиньонския полет, когато генерал Дрийдъл заповяда да го изведат навън и да го разстрелят. Бръчките на уплахата щяха да останат завинаги като отдавнашни дълбоки белези от зараснали рани и Йосарян изпита съжаление към благия, нравствен идеалист на средна възраст, както изпитваше съжаление към толкова много хора, чиито недостатъци не бяха големи и чиито грижи бяха леки.
Превод от английски: Боян Атанасов
AFISH.BG
