ЦИНИЗМЪТ НА МОРАЛА
Какво е това моралист?
Моралистът е човек, който се занимава с морала. Той по-скоро размишлява върху съдбата и е обзет единствено от мисълта за нас, хората. Френските моралисти /Ларошфуко, Шамфор, Жубер/ са се вълнували от проблема за “спасението и оздравяването на пропадналите души”. На млади години и аз изучавах сериозно философията, за да се разочаровам по-късно от нея . Никъде не намерих отговорите, които търсех – дадоха ми ги само моралистите. Те имаха огромното предимство, че пишеха стегнато и кратко. Нещо като математически формули. Всъщност онова, което остава от едно пространно размишление, са няколко кратки формули, заради които е написано. Винаги съм бил за лаконизма. Но на румънски не е възможно да се изразиш лаконично, защото този език е доста гъвкав, флексивен и е напълно лишен от строгост.
В този смисъл френският е напълно противоположен – това е като рицарска ризница, която те стяга, тъй като си длъжен да спазваш определени правила, докато на румънски можеш да пишеш както си искаш, разполагаш с пълна свобода.Ще призная, че френският беше за мен едно от най-големите изпитания в живота ми.
ПОЧТЕНИЯТ ФРЕНСКИ ЕЗИК
Към края на ХVIII век Берлинската академия поставила интересен въпрос “Защо френският език е универсален?”. Отговорът на Риварол бил доста оригинален. Той употребил една дума, която намирам за дълбока: почтен. Тя е свързана с гения на френския език. Разбира се, може да се лъже на всички езици, в т.ч. и на френски. Но мисля, че този език притежава особена строгост . На румънски би могло да се каже всичко и това няма да има особени последици. Но на френски съвсем не е така. Най-напред, защото един текст трябва да бъде разбираем, понятен./За френския писател неясността е признак на… дебилност или поне на крайна, неприятна дълбочина./Терминът “почтеност”, според Риварол, не определя никакво морално качество, а тъкмо разбираемостта, която е нещо много важно. Да, на френски не можеш да си играеш с думите, докато на немски, а също и на английски, имаш усещането за произвол, особено в прозата. Да, за белетриста френският език е превъзходен инструмент.
ЧОВЕК ВИНАГИ СВЪРШВА ЗЛЕ
Човекът е създание, обречено на провал, което заплаща прескъпо всяка своя авантюра. Достатъчно е да се обърнем към историята: цивилизациите изчезват една след друга, а човекът постепенно запада. Да не споменавам за неговата идиотска идея за атомната бомба… Да, повече от ясно е, че при този бърз ритъм напоследък, човек ще свърши зле. Единственият въпрос, който може да се зададе сега, е: колко време ще продължи всичко това? Аз съм напълно убеден в неизбежността на този упадък. Човек е обречено животно и вече не може да се направи нищо за него. Лично аз не съм вярващ, но съм дълбоко белязан от идеята за първородния грях от Сътворението. Това е изключително виждане за нещата и в същото време философия на Историята, в която е казано всичко за човека. Наистина е изключително да узнаеш, че хилядолетия преди Христа, в една пустиня, се е родило онова велико пророчество за края на човека. Всъщност с появата му е бил предречен и неговият край. НЕИЗБЕЖНОСТТА НА ЗЛОТО.
© Превод от френски: Огнян Стамболиев, „Сълзи и светци”
AFISH.BG
