„Никога не съм имал и капка съмнение, че животът ми ще бъде свързан с музиката.” Думите са на един от най-големите музиканти на ХХ век. През 2010 г. авторитетното издание за класическа музика на ВВС – „Music Magazine”, постави американския маестро Ленард Бърнстейн на второ място в Топ 20 на най-великите диригенти на всички времена.
Той е човекът музика. Пианист, композитор и диригент, Бърнстейн е роден на днешния ден – 25 август, през 1918 г. в щата Масачузетс, САЩ. Произхожда от семейство на украински евреи. Рожденото му име е Луис, но на 15-годишна възраст бъдещият гений официално го променя на Ленард. А за милионите си приятели и почитатели по цял свят дори и днес е просто Лени.
Бърнстейн учи музика в Харвардския университет и дирижиране при Фриц Райнер, но срещата с великия Димитри Митропулос се оказва решаваща за избора му да предпочете диригентския пулт. След години наследява своя ментор и като ръководител на Нюйоркската филхармония (от 1958-а до 1969 г.).
Според музикални експерти най-запомнящите му изяви като диригент са свързани със симфониите на Малер, интерпретациите на които „поразяват с дълбочината на проникване в сложния интелектуално-музикален Малеров език, характерен с метафизичния и трансцендентен размисъл за живота и смъртта”. Изумителен е начинът, по който Ленард Бърнстейн съпреживява всяка музикална фраза. Дали е пред пианото, пресъздавайки музикални шедьоври, или е с палка в ръка, вдъхновявайки своите музиканти, той е истински артист. Радва се и страда, „заразявайки” оркестъра и слушателите с невероятната си харизма.
Забележителен композитор, той оставя в световната музикална съкровищница десетки незабравими творби – мюзикли („Уестсайдска история”), опери („Кандид”), вокални, камерни и инструментални произведения, всяко от които е заредено с неизчерпаемата му енергия (вижте видеоклипа по-долу как маестрото дирижира увертюра към своята опера „Кандид”).
Да бъдеш Бърнстайн, обаче означава и още нещо – предан учител. Американският маестро изнася лекции за деца и възрастни по целия свят. И те, както всичко, до което се докосва, са артистични, любопитни и поднесени разбираемо за всички. С много любов пише и книгите си „Радостта от музиката” (1959) и „Безкрайното разнообразие на музиката” (1966). Просто защото човекът музика Бърнстейн така разбира изкуството. И то му се отблагодарява с отличия „ЕМИ” и „Тони”, девет награди „Грами”, номинация за „Оскар”…
Професионалният му животът му е непрестанен хармоничен възход, но личният – не съвсем. Медиите непрекъснато обсъждат интимните му връзки, а краят идва с фаталната „дисхармония”, настъпила в организма му в следствие от съчетание от пневмония, тумор и емфизем. Случва се на 14 октомври 1990 г. в любимия му Ню Йорк. Маестрото си отива на 72, оставил и безценна „българска” следа. Негово е онова прочуто изказване за някогашната детска филхармония „Пионер”: „Това не е „пионерски” оркестър, това е върхът на цивилизацията!”
Спомняме си за гения Ленард Бърнстейн с негови мисли:
„За да направите нещо значимо, са ви необходими две неща: план и ограничено количество време.”
„Ако на крадците, както повелява Корана, отрежат дясната ръка, на света ще останат почти само едноръки композитори.”
„Когато се появи вдъхновение, това е страхотно, но авторът трябва да намира начини да пише и в други моменти… иначе ще му се наложи да чака твърде дълго.”
„В оркестъра най-трудно се свири втора цигулка. За първа цигулка кандидатите са много, но да се намери някой, който ще свири вдъхновено втора – това се казва задача. Ако няма кой да свири втора цигулка, няма хармония.”
На заглавната снимка – Харизматичният гений Ленард Бърнстейн. Снимка refinersfire.us
AFISH.BG
