Хю Джон Мънго Грант (това е пълното му име) е роден на 9 септември 1960 година и израства в скромно семейство от средната класа в предградие на Лондон. Баща му е бил офицер от британската армия, който по-късно се преквалифицира в бизнесмен и търгува с килими. Преди да постъпи в Оксфорд в началото на осемдесетте, Хю завършва местното училище “Латимър”.
През 1982 получава първата си работа в киното – във филмът от ” Privileged”., за който споделя: „По това време още учех в университета и участвах в разни студенски театрални постановки. Един мой състудент и приятел (бъдещия холивудски режисьор Майкъл Хофман), дойде при мен и каза: “Виж, Защо да не направим един филм? Аз, разбира се, нямам пари, но за опит пари не взимат!” И успяхме! (Става дума за филма “Privileged”, 1982.) Помня вечерта на премиерата в Лондон. Накрая при мен започнаха да идват агенти, които казваха: “Слушай, момче, ние ще те направим звезда”. Тогава това ми изглеждаше пълен абсурд – въобще нямах намерение да ставам актьор. Имах някакви други планове. А после си помислих: “Е, може би си струва да се позанимавам с това година-две, така и така още не съм сигурен какво точно искам да правя в близко бъдеще “. И така останах в шоубизнеса – и двайсет години по-късно все още съм тук.”
В “Мики синьото око”
На Грант най-много му допадали ролите на аристократи, но такива филми обикновено не са особено печеливши. В крайна сметка нито една от костюмните роли не е донесла слава на актьора, който така и би могъл да си остане завинаги в среднобюджетните проекти. В този не най-блестящ период на кариерата си Грант играе във филмите “Lair Of The White Worm” на Кен Ръсел, “Горчива луна” на Роман Полански, “Остатъци от деня” и “Сирени”, превъплътява се във Фредерик Шопен в лентата „Импромтю”.
В “Четири сватби и едно погребение” с Анди Макдауъл
1994 става преломната година в кариерата на Грант. Бурният успех на комедията “Четири сватби и едно погребение” му носи широка популярност и го превръща в забележима фигура в Холивуд. Дуетът му с Анди Макдауъл осигурява на филма не малко награди, а на самия него – “Златен Глобус” за най-добра роля. „Помня как отивах на прослушването и си мислех: “Това не е работа за мъже, а и аз съм твърде глупав и неуверен, за да издържа тези пробни снимки. Затова, ако не успея, по дяволите всичко, повече няма да се занимавам с кино”. Но издържах пробите и получих главната роля в този филм – и знаете ли, това ми отвори всички врати” – спомня си актьорът, по когото въздишат след филма поне половината жени на планетата.
С партньорката си от “Наистина любов” Мартин Мак Коучън
Следва обаче пропадане след звездното възвисяване, за което не на последно място причината е в едно доста скандално събитие: гръмва скандал с папарашки снимки, на които Хю е в компанията на скандално известна проститутка и това поставя кариерата му под въпрос. Той се опитва да си намери оправдание за застоя: “Аз се снимам предимно във филми, които могат да ме развълнуват. Но повечето от големите звезди на киното ме посъветваха: “Ти, разбира се, внимателно си подбираш сценариите, но не можеш винаги да разчиташ на собствения си вкус. Понякога трябва да избираш предполагаемо успешни проекти, независимо от личните си предпочитания. Иначе просто ще се закопаеш”.
През 1999 успехите отново са налице с “Мики Синьото око” и “Нотинг Хил”, в който си партнира с Джулия Робъртс. „Когато тя за първи път се появи на снимачната площадка, аз бях доста уплашен – все пак тя е толкова голяма звезда! Но след два или три дни интензивни репетиции, тя започна да рисува по моя сценарии неприлични рисунки. От това разбрах, че тя е е мой тип момиче. Но не си позволи нищо повече от тези шегички” , откровеничи Хю.
“Дневникът на Бриджит Джоунс” – Хю Грант, Рене Зелуегър, Колин Фърт
Годините в края на ХХ и началото на ХХІ век са добри за творчеството на Хю: той изпълнява своята мечта – да работи със своя кумир Уди Алън — във филма “Дребни мошеници”.
През 2001 година Грант взе участие в нашумелия филм “Дневникът на Бриджит Джоунс”, а 2002 бе ознаменувана с поредната номинация за наградата “Златен Глобус” за филма “Маркъс”. Романтичната комедия “Наистина любов” също получи много положителни отзиви и той отново е на върха на славата.
С Мерил Стрийп
Хю не обича да говори много за себе си, цени поверителността на личния си живот, но обобщава: „Кариерата ми може да се сравни с лондонските автобуси: стоиш на спирката и си чакаш… За четири часа не идва нито един. След това изведнъж пристигат наведнъж двайсет”.
AFISH.BG
