ПРЕД ЕСЕН
С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее.
Духа вятър северен, прозират
гнезда обезлюдени – иде есен.
Много плод оставихме надире
и пътя ни не бе ни тих, ни лесен.
За тоя свят, за тоя мирис земен
опъвахме си нервите до скъсване.
Ний всичко дадохме преди да вземем,
да бъдем други – вече късно е.
© Владимир Голев
AFISH.BG
