В енциклопедиите Жан-Пол Марат е описан като забележителен френски политик и обществен деец,
един от водачите на якобинците по време на Великата френска революция, учен, медик и публицист.
Марат е роден на 24 май 1743 г. в Ньошател, Швейцария, където родителите му се преселват, след като напускат лоното на католическата църква и приемат калвинизма. Младежът иска да стане лекар като баща си и учи последователно в Тулуза, в Бордо и в Париж, а след това продължава в Холандия и Англия. Но наред с медицината го вълнуват физиката и философията.
През 1790 е издател и редактор на знаменития вестник „Приятел на народа“, чието име се превръща в негово прозвище. Вестникът се прочува със скандалните разобличения на всички и всичко – Марат директно напада монархията като държавна система, призовава към революция и прави апокалиптични предсказания. През 1791 след масовата демонстрация срещу Луи Шестнайсти е принуден да спре издаването на вестника и да потърси сигурност в Англия. на следващата година професионалният революционер се връща във Франция, като веднага възобновява излизането на „Приятел на народа“. Скоро издателят става депутат в Конвента, където се отличава със своя радикализъм, буен темперамент и дори с външния си вид. Съвременниците му го описват като човек с пламтящи очи, с вързана на главата кърпа и с широко разкопчана риза. Марат е един от лидерите на якобинците и от идеолозите на Якобинската диктатура. Освен че е един от вдъхновителите на свалянето на монархията, той е един от идеолозите на масовите кланета, при които тълпата се саморазправя кърваво със задържаните в парижките затвори аристократи. Всяка революция има своите чудовища и Марат се оказва чудовището на Френската буржоазна революция. През 1793 г. е съден за призивите си за убийства, но е оправдан. Крайните му възгледи стават причина и за смъртта му.
Марат страда от неизлечима кожна болест, вероятно тежка екзема, която предизвиква нетърпим сърбеж. Според едни пипва заразата още в юношеските си години, докато се грижи за бедните и бездомните. Според други заболяването му е на нервна почва. Все едно, за да се справи с болестта, той прекарва дълги часове във ваната, където чете, пише и дори приема посетители.
Там го застига и смъртта, дошла във вид на миловидна млада жена – Мари-Ан Шарлот де Корде д`Армон, накратно Шарлот Корде, убедена монархистка. 25-годишната Шарлот решава, че Марат е чудовище, от което Франция трябва да се освободи, да бъде убит в името на народа.И успява да си уговори среща с него. Разговорът продължава десетина минути, седналият във ваната Марат записва в бележника си две-три от съобщените му имена и докато е наведен над специалната си писалищна дъска гостенката вади кинжала и го забива с все сила в гърба му. Шарлот се предава и признава убийството. Тя е съдена и само след няколко дни – екзекутирана. Някой свалят шапка пред нея, други я смятат за луда. Трети благодарят.
Снимка: Монументът на Марат в Изер, Франция
AFISH.BG
