ДУНАВ
Чудно обаяние има за нас река Дунав! Лятно време, когато в Дунавското поле заблещят златни ниви, и жетварките запеят, в коя от тия песни не ще се спомене нещо за Дунава? Има ли в цялата ни поезия образ по-пленителен от тия хубавици, които слизат за вода на Дунава, които раняват рано, да не ги забележат змейовете от крайбрежните дъбрави?
И кой древен юнак след люта битка, уморен още, прашен и окървавен, не е слизал при Дунава, да напои коня си? Кой не си спомня за Аспаруха, неговите славни войводи и войските му, преминаващи на салове Дунава?
Около кое българско огнище не се пее песента за пленения „Радецки“, за ония смели юнаци и техния вожд, които коленичиха на Козлодуйския бряг и целунаха земята, за която отиваха да мрат?
Връстникът на вековете е Дунав! Колко съдбоносни събития, колко славни дела са се разигравали край бреговете на тая река!
© Йодан Йовков, „Нашата Татковина. Избрани географски четива”, София, 1938 г
AFISH.BG