Един от най-необятните български гласове днес заслужава най-дълбокия поклон – кажете „честито” на Валя Балканска, която и на 75 г. продължава за слави Родопите и България по света и сред звездите. Именно изпълнената от нея „Излел е Делю хайдутин” е сред песните, избрани и изпратени през 70-те със Златен диск в Космоса.
Вчера по повод 75-ия рожден ден на Валя Балканска кметът на Смолян Николай Мелемов връчи на певицата специален плакет на общината с думите: „За Родопите, за родния Смолян и за цяла България ти си истинска гордост. С твоя вълшебен глас родопската песен „Излел е Делю хайдутин” лети напред във времето и космическото пространство към звездите. Ние сме временно тук, но твоят глас ще лети вечно в Космоса.”
Ръководството на Община Смолян награди Валя Балканска с плакет за 75-ия й рожден ден
Валя Балканска е почетен гражданин на Смолян. Специално за 75-ия й рожден ден бе пуснато и пето, допълнено издание на биографичната книга „Глас от вечността”, написана от местния писател Светозар Казанджиев. „Да се пише за нея е нито лесно, нито е просто. Тя е оголен връх, изложен на бурите и ветровете. Всичко в нея е натурално като Родопа, вижда се едно към едно, и всяко гримиране или вгрозняване те поставя в неудобна ситуация”, казва авторът.
Валя Балканска е родена на 8 януари 1942 г. в махала недалеч от село Арда. На сцена излиза за пръв път още на 8 години, а през 1960 г. постъпва на работа като певица в смолянския ансамбъл „Родопа“. Помни цялата история на националния събор надпяване „Рожен“, защото участва в него още от първото му издание през 1961-ва. Две години по-късно вече пее в столичната зала „България“ и прави първите си записи.
1968-ма обаче е повратната година в живота и кариерата й. В България пристигат американците Етел Райм и Мартин Кьониг, тогавашни ръководители на Центъра за традиционнa музика и изкуство в Ню Йорк. Те правят записи на ансамбъл „Родопа” и на песента „Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска. По-късно, през 1972 г., той е включен в Златния диск с музика от Земята, изпратен в Космоса през 1977 г. със станциите „Вояджър” 1 и 2, за да се реят в космическото пространство 10 хиляди години…
Валя Балканска се пенсионира през 1987 г., но близо десетилетие по-късно предприема първото си турне в Канада, а през 1997-ма печели наградата на Първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис, САЩ, и е обявена за най-българската певица. А ЮНЕСКО й присъжда титлата „Гражданин на планетата“.
Родопите са най-голямото вдъхновение за народната певица
В репертоара на Валя Балканска има повече от 300 народни песни, а броят на концертите й у нас и по света надхвърля 5000, включително пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ при посрещането на президента Бил Клинтън и в тържествената гала за Папа Йоан Павел Втори в София. Носител е на орден „Стара планина“ – първа степен за изключителни заслуги към българската култура.
По повод 75-ия рожден ден Валя Балканска припомняме откъси от нейни откровени изповеди пред български медии:
„Аз съм от махала Седем къщи, която е над с. Арда, в подножието на връх Ком. Селото граничи с Гърция и е до извора на река Арда. Баща ми е убит на фронта и дори не си го спомням. Пет деца сме. Отгледала ни е майка ми и вторият ни баща. През 60-те години отидох да живея в Смолян, защото започнах работа в ансамбъл „Родопа”. Имам три деца, пет внука и два правнука.”
„Нося името на мъжа си. Той се казваше Емил Балкански. Някои си мислят, че съм огромна жена, щом се казвам Балканска. И като ме видят, възкликват: „Тя е толкова дребна и крехка!”
„Гласът ми ли? Аз основа имам по ген. Моят баща е пял, свирил е на кавал. Но за мен гласът е божи дар. Бог ми е дал гласа, Бог ще си го вземе. Аз уважавам религията, това, което е създадено от Бога, и нищо повече. Навремето, като бях млада и се трудех на полето, като запеех, ме чуваха чак в другото село.”
„От малка пея. Надежда Хвойнева е родопската певица, коя то съм харесвала най-много. Радка Кушлева беше също много добра певица. Имахме прекрасен ръководител на ансамбъл „Родопа“ – Атанас Капитанов. Много от песните си съм научилa от различни седенки и попрелки. Но човекът, който е направил най-много за мен, е Петър Бечев. Той ми подаде ръка, той ме изведе на сцената и ме учеше да правя добро. Петър Бечев е за мен моят най-добър учител.”
„Дарбата ми ме изпрати по света, да пея пред най-различни известни личности. Но аз имам някакъв дух в себе си и смятам, че българщината и традициите трябва да се тачат. Аз обичам България, обичам си семейството и родината. Обиколих света, но никога не съм пожелала да остана някъде другаде. Влече си ме към моето село, към полето, към земята. Милиони да имам, пак тук ще искам да съм си, на село… Просто поисках да си остана тук, да си бъда стилова певица и да си черпя вдъхновение от Родопите. Аз съм родена тук, отгледана тук, община Смолян навремето ми е помогнала много. И съпругът ми, Бог да го прости, не го забравям, защото той ми даде много…”
Валя Балканска и гайдарят Петър Янев – дългогодишният им дует разплаква публиката по целия свят. “Да е жив и здрав Петьо. Той е млад и много талантлив гайдар. Покрай него все още имам кураж да излизам на сцената”, признава певицата.
„Пенсията не ми е малка, нормална ми е, живея добре. Не съм нищо по-различно и нищо повече от останалите хора. Всеки е отгледан от родител, така съм и аз. Как да се оплача от моята пенсия, като има хора, които получават по 120 лева? Достатъчно ми е коричка хляб, глава лук и чаша мляко, за да се заситя. Парите никога не са ме блазнили.”
„Обичам, музиката, но обичам и земеделието. Защото, каквото посееш у хората и каквото посееш в земята, това излиза наяве. Посях родопската песен, както навремето са посели азбуката двамата братя. Нарочиха ме, че живея в „мижава колиба”, ама ми е топло, ама ми е уютно. Сред природата чувствам, че тая земя ме храни и че има живот. Стоя там, защото оттам черпя силата. Там се вдъхновявам. Там да викнеш, да усетиш музиката, да усетиш широтата…”
„Останала съм си до корена. Реката, когато върви по коритото, си знае пътя, тя си знае дълбочината. Същото е с дървото. Можеш ли да го преместиш? Та то ще остане дърво без корен. На едно огнище, когато не му поддържаш огъня, то гасне, то изстива. А иначе има сила и топлина.”
„Искам с песните си да накарам хората да станат по-добри, да се обичат и да се уважават. Много искам ние, българите, да сме обединени и да изчезнат завистта и злобата. Много бързо можеш да направиш лошо, но направи добро, да видя за колко време можеш да го направиш. То е казано: прави добро и си тръгни, то ще те настигне отзад.”
AFISH.BG