Той е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век, както и на марксизма. Работите на Сартр оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.
Славата на Сартър е най-голяма в десетилетието след Втората световна война, но тя се похабява постепенно с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с международна значимост, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел, спасяването на бежанци и други каузи. Той е известен и със своята отворена връзка с известната феминистка Симон дьо Бовоар.
За цялостното му творчество през 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартр Нобелова награда за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.
Произведенията на Жан-Пол Сартър се издават в България още от 1967 г., като все повече са достъпни за широката читателска аудитория. Едва ли има четящ човек, който да не е запознат поне с „Погнусата”, „Думите” и „Стената”.
AFISH.BG подбра някои от най-известните цитати на световно известния нобелист:
В другия до нас винаги търсим сигурността. Когато ни се изплъзне, или напускаме другия или той нас напуска.
Всички човешки действия са равностойни и по принцип са обречени на провал.
Дойде, говорихме, отиде си – и всичко е… сгрешено.
Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.
Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.
Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.
Трябва да се страхуваш, сине мой. По този начин се става честен гражданин.
Фашизмът не се определя от броя на своите жертви, а от начина, по който ги убива.
Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.
Човек умира – сълзи, малко траур и… забрава. Дали ще се роди отново в спомените на другите?
Адът – това са другите.
“Аз съм свободен” – до този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла на живота си. Това е ситуация, при която всичко смислено е рухнало и нищо смислено не се ражда.
Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.
Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.
Всяка епоха има своя собствена поезия. Във всяка епоха обстоятелствата определят една нация, раса или класа, която да поеме щафетата като създаде ситуация, която може да бъде изразена единствено чрез поезията
Всяко наше действие е обградено с ритуали, които му придават смисъл. И всеки път, когато го вършим отново, сме принудени да търсим нов смисъл.
Що се отнася до хората, мен ме интересува не това, което са, а това, което могат да станат.
Нищо не се мени така често, както миналото.
AFISH.BG
