Спомен за Жак Брел (8 април 1929 – 9 октомври 1978)
Едва ли има човек, който да не е слушал неговата „Не ме напускай” в оригинал, в интепретация, на френски, на английски, на италиански, на всички езици, защото това послание, този нежен вик и непоносима болка от раздялата с любим човек са универсални. Няма значение дали си белгиец, китаец или българин – при всяка любов в главата ти звучи този рефрен: „Не ме напускай”, „Не ме оставяй”, “Не си отивай”.
Жак Брел, наричан още Големият Жак, е автор на 15 музикални албума. Освен това има актьорска кариера – участва в 10 филма, два от които режисира сам. А кариерата му започва трудно. Започнал още от ученик да пише поезия, разкази, пиеси, двайсет и три годишен, прегръща китарата и започва да композира.
В Париж по това време на мода все още красавците, шарматните мъже, а той е малко недодялан, лицето му е като изсечено с два-три бързи удара на длетото, при това подсъзнателно от съвсем млад се чувства неуверен в отношенията си с жените. И все пак именно жена стои в основата на певческата му кариера. След поредния конкурс, на който Брел заема почетното предпоследно място, го забелязва Жюлиет Греко и му иска авторската песен „Дяволът”.
Греко е звезда в артистичния и в бохемския свят на Франция. Тя изпява „Дяволът” в „Олимия”, а няколко месеца по-късно на тази престижна сцена вече пее самият Брел.
Пътят му е застлан с червената пътека на славата. И той го извървя с достойнство и много работа, с детско изумление и горчивия хумор на обречения.
Когато му поставят диагнозата „рак на белите дробове”, по време на последния си запис в студиото той се шегува с музикантите дали на някого не му се намира един бял дроб в повече.
Момчето в него е компенсирало детството си със богатия, щастлив и прославен живот на успелия във всяко отношение мъж. Дали? Защото „Не ме напускай” може да е и последния отчаян и горчив зов към живота, който неизбежно си отива.
Ние цял живот се молим да не ни напусне нещо или някой. И сме готови да обещаваме приказни подаръци, дъждовни перли от страни в които никога не вали, да създаваме непознати думи, да разказваме истории за вулкани и царства, чиито царе са умрели от любов, готови сме да станем сянка на любимия, сянка на ръката му, сянка на кучето му, само, за да не ни напуска. Големият Жак всъщност не ни е напуснал. Чуйте го:
AFISH.BG
