AFISH.BG подбра за читателите си споделени в интервюта думи на актьора и човека Петър Попйорданов, на светлото момче, което ще помним винаги. Защото Чочо живееше с пълна сила и на бързи обороти.
“Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам.”
“Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се “дематериализира”. Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си.”
“Нашето, поредното поколение, жертва на времето, в което тиганът се обърна, изживя шок и в този шок моралът се срина като небостъргач.”
Във филма “Вчера”
“Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче.”
“Основният ни проблем е, че сме изгубили способността да се изслушваме”.
„Няма човек без пороци или без пристрастеност към някои неща.”
В “Граница”
“Аз съм си най-големият враг. Безотговорен съм, недисциплиниран.”
„Чочо Попйорданов никога не е гледал на себе си като на плейбой!”
“Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е.”
„Няма как да поискам прошка, защото като огорчиш някого, огорчението остава в човека.”
“Гордея се само с едно – че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план – първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб.”
„Най-тежкото нещо, което може да ти се случи в живота, е да те предадат.”
„Ако не предадеш себе си, винаги можеш да намериш човек, който няма да предаде теб. Аз не успях да предам себе си и затова мен не ме предадоха. Предадеш ли себе си, предаваш и тези, които те обичат, тези, които са около теб, тези, които искат да бъдат с теб. И това е грях.”
„Бащите по принцип са незнайни войни. Ако нещо ще те пази, то е майката. Лоша, добра, каквато и да е – тя ще те пази.”
„Не умеем да се чуваме, да говорим по между си, да се слушаме един друг, да се виждаме, да се понасяме такива, каквито сме.”
„Всички хора, доколкото могат, се стараят да живеят в анонимност. Лошото е, както се казва в една сентенция: “Разбрах, че е живял по некролога му”.
AFISH.BG
