„Времето не съществува. То е изобретение на човека. Аз вярвам, че в действителност всичко е едно огромно сега и че сенките на идещото – как се казва? – сенките на бъдещето винаги са тук.”
„Нещо се е случило в развитието на човека. Още когато човекът е тичал наоколо като малка маймуна, още тогава е бил такъв. Но тогава мозъкът внезапно е започнал да расте, и то да расте раково, значи много бързо; тази мутация е била невероятно бърза и се е случило нещо, вярвам. Не знам, така си го представям. Защото ако бих бил някакво насекомо, идещо от космоса, едно мислещо насекомо, съвсем практично устроено, което изследва човека, то би трябвало да си кажа, тези хора са луди. Ако се види всичко това отвън, неутрално, то трябва да се помисли, че хората са напълно безумни, защото те са непрактични, те правят всичко много глупаво и погрешно, и си го правят сами неудобно, разрушават всичко и се избиват едни други безсмислено, без причина, без мотив. Това е грешка в машината, и тази грешка е нещо жестоко, нещо ужасно.”
„Мисля, че човек трябва да го открие и да го приеме. Ако то бъде разпознато и признато, ако човек стои очи в очи със злото и е малко… не искам да кажа сприятелен, но познат с него, то тогава е възможно да се бори против него. Повечето хора не са готови да разпознаят агресивността, злото и жестокостта вътре в себе си. Те ги отричат. Мисля, че човек трябва да опознае това, и когато то се появи, тогава да си каже: значи, гледай сега, ние ще направим от теб нещо хубаво. Това трябва да се дисциплинира естествено, трябва да се търси изход. Но когато човек го отрича още от самото начало, тогава то се превръща в демони, а демоните нямат лица. Затова са толкова ужасни. Тези хора, които не познават собствената си злина, не са подготвени да се борят и против злото, което иде отвън.”
„Гузна съвест човек не бива да има. Тигърът също не изпитва угризения, защото е изял едно красиво животно. Мисля, че художникът не бива да има гузна съвест. Той трябва да яде животните си. Така е редно. Ние трябва да имаме най-добри условия за творчеството си, човек не трябва да има гузна съвест.”
„Струва ми се, че ако би имало партия за съзнателно уплашени хора, веднага бих станал неин член.”
„Един човек на изкуството винаги трябва да поставя всичко под въпрос – реалността, самия себе си, обкръжението, политическата ситуация – и това всеки ден; да поставя всичко под въпрос, не да се съмнява, а да пита.”
„Опитвам се, с филмите и постановките си, поне в микроскопична степен да направя от света едно по-добро място, разбирате ли, съвсем микроскопично. Цял живот се стремя към това и го правя само от егоистични подбуди, това е вградено в моята… как се казва? В моята машина.”
„Човек живее, бива включен, а след това внезапно някой ден изключен, това е съществуване, а след това несъществуване, и през това фантастично време от раждането до смъртта всичко е вътре – жестокото, красивото, чудовищното, невероятното, отвратителното, всичко е тук, и за мен това е фантастично. За мен това е достатъчно.”
„Не съм щастлив. Но се чувствам добре. Знаете ли, аз съм като риба, и си имам моя аквариум. Този аквариум си има своите граници, но аз ги отричам. За мен те са само символични. Разбира се, че съм ограничен от нещата около мен, като всички останали хора. Но аз си имам аквариума, и го обичам много, и ви каня да ме посетите в него.”
AFISH.BG
