„Какво всъщност е киното? Преди години писателят Наоя Шига публикува съчинението на внука си „Моето куче” в едно литературно списание. То започваше така: „Моето куче прилича на мечка, то прилича на язовец, прилича още и на лисица…” По-нататък кучето се сравняваше с други животни, така че се получаваше пълен списък на животинското царство. Накрая съчинението завършваше: „Ала тъй като си е куче, то най-много прилича на куче.” Спомням си, че се смях, когато четох това съчинение, но то казва и нещо сериозно. Киното прилича на много други изкуства. В него има много от литературата, както и от театъра, от философията, от живописта и скулптурата, от музиката. Но в последна сметка киното си е кино.”
“Седемте самураи”
„Забелязал съм, че всеки път, когато пиша сценарий, идва един момент, в който ми иде да се откажа. Но от опит съм разбрал – ако превъзмогна желанието си и подобно на Бодхидхарма (будистки монах, считан за един от основоположниците на дзен-будизма) остана, вперил поглед в стената, изпречила се пред мен, ще се отвори път.”
С Федерико Фелини
„Достоевски е моят любим писател. Той ни помага да живеем в този свят. Чел съм много за творчеството му. Според мен той е много ясен писател. Ние въпреки желанието си за състрадание отвръщаме очи пред много голямото нещастие – той не го прави. Достоевски страда заедно с онези, които страдат. Способността му за съчувствие надхвърля човешкото – в него има нещо божествено. Винаги съм смятал, че от романа „Идиот” може да стане хубав филм. Достоевски е искал да направи портрет на един наистина добър човек. Ирония е, че е избрал за свой герой един идиот. Но наистина добрият човек може да изглежда луд в очите на другите.”
„Човешката природа е такава, че хората не са откровени дори и пред себе си. Още повече пък, когато говорят за себе си – не могат да не послъгват. Героите в сценария на филма „Рашомон” са изразители именно на тази свойствена за човека черта – да не може да живее без лъжа. В сценария този човешки грях е разкрит с пределна дълбочина – един от героите премълчава истината за себе си не само в живота, но дори и след смъртта. Подобно на разгъващ се свитък с чудновати картини този филм ще разкрие постепенно същината на себелюбието – порока, който човек носи в себе си от рождение и който е най-неизлечим. Твърди се, че сценарият на филма е неразбираем, но и човешката душа е неразбираема. Вземете за отправна точка това, че вътрешният свят на хората е една загадка и ще разберете за какво става дума.”
„Не помня кой беше авторът, но има едно стихотворение за човека, който все не може да каже на червеното червено. Минават години и чак в края на живота си той се уверява, че червеният цвят наистина е червен. Това е често явление в живота – на младини човек така гори от желание за самоизява, че в крайна сметка става обратното – губи от поглед своето истинско аз.
Винаги съм обичал героите, които още не са оформени като личности. Може би защото и аз самият, колкото и да остарявам, си оставам незрял. Но факт е, че не престава да ме интересува пътят, който човек извървява до пълното си израстване. Навярно затова много от героите във филмите ми са в началото на този път.”
„Какво значи родно място? Аз например, в която и страна и да отида, никъде не се чувствам чужденец, макар че не зная нито един чужд език. За мен цялата земя е родно място. Вярвам, че ако всички хора мислят така, биха забелязали какви безумни, наистина безумни неща стават на тоя свят и биха ги спрели. Време е хората да осъзнаят, че не трябва да свеждат всичко единствено до своята земя. Безпокои ме фактът, че човечеството се научи да изпраща спътници в Космоса, а човешкият дух не се извиси – хората продължават да се ровят в земята под краката си като бесни кучета. Питам се какво ли ще стане с моето родно място Земята.”
Джордж Лукас, Акира Куросава и Стивън Спилбърг
„Понякога си мисля за своята смърт и се ужасявам, че мога да изчезна, когато имам да свърша още толкова много неща. Това събужда в мен не толкова тъга, колкото размисъл… Хората по целия свят като че ли нарочно сами си причиняват нещастия. Човек има право да бъде по-щастлив, отколкото е – това е, което винаги съм се опитвал да внуша. Герой е онзи, който действа отчаяно, сякаш животът му зависи от това да постигне целта си.”
© Превод от японски: Ружица Угринова
AFISH.BG
