“— Може и тъй да е — отговори Саймън равнодушно. — „Je prends mon bien où je le trouve“. В поговорките е заключена мъдростта на вековете, а само глупавите презират общоизвестните истини. Ти не си въобразяваш, че цял живот смятам да остана чуждестранен кореспондент на някой лондонски вестник или учител по английски, нали? Това са скитническите ми години. Ще ги използувам да получа такова образование, каквото не можа да ми даде нито глупавата гимназия, където учихме заедно с тебе, нито пък онези гробища, на които хората казват „Кеймбриджки университет“. Но аз не искам да придобия само знания, знания за хората и за книгите. За мене знанията са само средство към целта. Аз се боря за нещо много по-мъчно за придобиване, нещо значително по-важно: да придобия непобедима воля! Искам да се подготвя, както йезуитският послушник се подготвя чрез желязната дисциплина на своя монашески орден. Смятам, че винаги съм се познавал; нищо тъй добре не те поучава, както да познаеш кой си ти; както да бъдеш сам в света, навсякъде чужденец и цял живот да се намираш все между хора, за които нищо не представляваш. Но моето самопознаване беше инстинктивно. По време на двегодишното си пребиваване в чужбина аз се научих да се познавам, както познавам Евклидовата пета теорема. Познавам силата и слабостите си и съм готов да използувам идните пет-шест години, за да закаля силата си и да се отърся от слабостите си. Ще се овладея тъй, както треньорът овладява един атлет, за да направи от него шампион. Добър ум имам. Малко хора има, които притежават като мене такава способност — да съзират същината на нещата, и вярвам, че това качество представлява голяма сила в света, в който живеем. Мога да говоря. Трябва не чрез разум, а чрез красноречие да подтикваме хората към действие. Човечеството общо взето е до такава степен идиотско, че се оставя с приказки да го водят за носа; и колкото и да е жалко, трябва да се примирим с това обстоятелство, тъй както в киното се примиряваме с мисълта, че филмът трябва да има добър край, за да има успех. Още отсега съм в състояние с думи да постигам почти всичко, което искам; а когато бъда готов, ще мога да постигам всичко.
Саймън отпи голяма глътка от бялото вино, облегна се на стола си и се засмя..”
“Една любов в Париж”, Съмърсет Моъм, 1939 година
AFISH.BG
