• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Чиято и да бъдете — обида аз няма да изпитам…”

afish by afish
29 June 2017
in Поезия
0
„Чиято и да бъдете — обида аз няма да изпитам…”
0
SHARES
8
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

ЖЕНА

 

О, тя години лъгана била е!
Тя, преданната! — И подирва друг.
Измяна за изменика съпруг!
Наложница не му е тя, да трае! —

Отбажда шапката си и се мае;
сърцето бие, блъска като чук…
И мисли, в пода вгледана: „Кой знае
какви ли не са идвали и тук…“

И мисли: „Колко ли са други
тоз праг престъпвали… Моми, съпруги
със шеметни, с безпаметни глави…

и може би…“ — Той скочи, доближи се
нетърпелив; тя гневно се изви
и тласна го, и викна му: „Махни се!“

 

УСМИВКА

Тъй чужди до един! Що ден у Бога —
бездушие на свой! — Но спомням как
усмихвате се — и отново мога
да отлича приятел аз от враг.

И колчем съм престъпвал Ваший праг —
над мене няма власт съдбата строга.
А виждам Ви тъй рядко аз все пак,
и доближавам Ви с такваз тревога!

О, сякаш стига само мисълта,
че Вий сте толкоз близо на света
със таз усмивка чудна на устата!

И тишина изпълва ми душата,
и тъй безкрайно светло е за мен,
че пак ще да ви видя някой ден.

СРЕЩА В ПОЛЕТО

Вървя самотен, тих. Около мен
градини и ливади зеленеят.
Звънци на стадо татък нейде пеят.
Загасва в облаците душний ден.

Аз чакам те. Изглеждат се очи ми.
Сърцето ту замира, ту трепти,
и ангелът хранител в мен шепти
като молитва чудна твойто име

Но ето, идеш! Зърнал те едвам —
и дивна светлина небето рони,
и дишам аз вълшебно благовоне,
и целий свят превръща се на храм.

ЗАЩО?

Защо лазурни небеса помръкват?
Защо тъй рано гасне летний ден?
Защо наокол птичките замлъкват?
Огледвам се очуден аз: край мен
тревата на ливадата жълтее,
Потокът къдрав като че немее
и клюмат блоговонните цветя,
затварят чашки… Днес не дойде тя.

ПИСМО

Не ви обичам, нито Вие мен.
Ни ваший ум, ни моят кули зида,
до Вас не съм разсеян и смутен;
но мога всеки миг да си отида.

Чиято и да бъдете — обида
аз няма да изпитам. И блажен
не ще съм, може, ако някой ден
нозете си разплакана Ви вида.

И пак грижливо пази паметта,
че съм летял със Вас така високо —
осмивайки сам себе си жестоко.

А Вам ли ще е скъпа мисълта,
че никой не прониква по-дълбоко
от мене на душа Ви в пропастта?

© Кирил Христов

AFISH.BG

Tags: кирил христов
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist