Смята се, че историята на childfree-хората, “свободните от деца”, започва през ХХ век. Това не е съвсем вярно – теорията, че някои хора не трябва да имат деца, се предлага още през XVIII век от английския демограф Томас Малтус. Според него, неконтролираното нарастване на населението на Земята непременно в бъдеще ще доведе до глад. Ето защо, Малтус и неговите последователи, нарекли се неомалтусианци, предлагат на бедните граждани да се обърнат към сексуално въздържание и безвредна контрацепция. Но тази теория не получава голямо разпространение.
Самото определение на “childfree” е въведено едва в началото на 70-те години на миналия век. Тогава американките Елън Пек и Шърли Радл основават The National Organization for Non-Parents (“Организация за Не-Родители”, сега вече не съществува). Основната цел на организацията е да се докаже, че една жена може да няма деца не поради медицински, социални, или други причини. Тя може просто да не иска да стане майка. “През 70-те години една тридесетгодишна жена без деца се възприема от обществото като непълноценна, – казат Пек и Радл. – Хората оправдават бездетството й с лошо здравословно състояние, сексуална ориентация, психични отклонения или проблеми с алкохола и наркотиците. На никого не му хрумва, че такава жена не ражда деца по една причина: тя не желае”.
За феномена childfree открито се заговаря преди 25 години. В началото на 90-те американската учителка в начално училище Лесли Лафайет създава една от първите значими групи childfree: The Childfree Network. Групата категорично отхвърля създаването на потомство като задължение на всяка жена и се бори за правото на жените да се разпореждат със своето тяло – включително за правото да направят аборт. В края на века правото на хората да живеят без деца – свои или чужди – вече се възприема сериозно: появяват се кафенета, ресторанти и хотели, които могат да бъдат посещавани единствено от хора над определена възраст, например, над 18 години. Театри въвеждат ограничения за посещение на деца за някои спектакли, в музеите има часове, затворени за училищни екскурзии.
Понятието “childfree” няма нищо общо с емоциите и оценките. Например, ако човек не иска да си вземе куче, това не означава, че той мрази всички кучета, които среща по пътя; ако човек решава да не работи – това не означава, че той ще презира всички, които всяка сутрин отиват в офиса. Терминът “бездетни” също не изразява смисъла на понятието: бездетните хора могат да имат различни причини, включително и независещи от тях, например в случаите на безплодие. Сhildfree съзнателно се отказват да имат деца.
Канадският социолог и изследовател Дж. Виверс е една от първите, започнали да изследват childfree – хората, които имат активен сексуален живот и имат всички възможности да имат деца, но не го правят. Нейната книга “Бездетни по собствен избор” излиза през 1980 г. и все още е една от най-подробните работи в областта на изучаването на феномена “свободни от дете”. Виверс в продължение на години изучава млади семейства, интервюира мъже и жени и опитвайки се да разбере причините за отказа им да станат родители, в крайна сметка разделя childfree на два типа:
– Реджектори – хора, за които самите деца са неприятни, както и всичко свързано с тях: раждане, кърмене. Това е мотивацията им да нямат деца.
– Афексионадо – тези, които не са разочаровани от майчинството, но са очаровани от живота си без деца. За такива childfree децата са тежест и те съзнателно не се обременяват.
Други автори на изследвания от XXI век класифицират childfree на още два типа: “отлагащи” и “вълнообразно отказващи се“. Първите са твърде заети с кариера и други аспекти на живота си, поради което отлагат раждането на деца за неопределен период от време (често превръщайки “по-късно” в “никога“, както поради причина на безплодие, така поради нежелание да променят комфортния си и удобен начин на живот). Вторите често променят отношението си към майчинството, разкъсвайки се между желанието да имат дете, да изчакат, никога да нямат деца или отново все пак да имат – промяната на решенията може да се случва, например, дори в рамките на един месец.
Трите основни мита за childfree
“Всички childfree мразят децата”
Не е вярно, не всички. Децата и всичко, което е свързано с тях – като кърменето, например, – дразнят само – childfree – реджекторите , споменати по-горе. Останалите хора, които съзнателно са се отказали от потомство, се отнасят към децата на другите хора положително или неутрално. Те не обичат не децата, а живота с деца, поради което те избират да живеят без тях, само за себе си.
“Childfree са безплодни”
Не е задължително. Childfree е социален феномен, който има само косвена връзка с репродуктивната функция – една жена може да бъде напълно здрава, но да реши, че не е готова за майчинство.
“Бездетният брак не може да бъде щастлив”
Щастието не зависи нито от децата, нито от тяхното отсъствие – строго погледнато, общовалидна формула за щастието не съществува. Но статистиката се оказва безпощадна към този мит: според проучване, проведено през 2014 г. от социолози от Открития университет на Великобритания сред 5000 души, именно бездетните двойки са определили връзката си като по-щастлива. Според анкетираните, в брака без деца партньорите могат напълно да се съсредоточат един на друг. Но, когато учените изместили фокуса си от двойките към самотните жени е установено, че майките се считат за по-щастливи, отколкото жените без деца.
AFISH.BG
