Често казваме “Мразя”, само за да си повярваме сами.
Често казваме “Сбогом” с надеждата да видим този човек отново.
Казваме “Тръгни си” за да не вижда никой сълзите ни.
Казваме “Никога” , макар че знаем, че това ще се случи пак.
Казваме, че вече не обичаме, когато ни е страх да си признаем чувствата.
Казваме, че сме забравили, когато мисълта за човека не ни дава мира.
Казваме, че сме изтрили номера, когато го знаем наизуст.
Казваме “Всичко свърши”, когато всичко едва започва.
Понякога не можем да кажем “Обичам” , когато ни е страх да чуем отговора.
Молим да ни оставят сами, когато най-много се нуждаем от някого.
Надяваме се, когато нямаме никакъв шанс.
Чакаме дори когато знаем, че вече са ни забравили.
Мечтаем, знаейки, че това никога няма да се случи.
AFISH.BG
