Половин век си е… половин век, период, в който или си се провалил, или си натрупал достатъчно точки, за да си кажеш „Все пак успях”, а не „Поне опитах”. Режисьорката Лилия Абаджиева е от втората група и днес с може да черпи с пълното усещане за достойни 50 лета.
Ако случайно реши да бъде скромна, зрителите веднага ще я оборят, защото всеки се е вълнувал от постановките й на сцените на НТ „Иван Вазов”, Театър „София”, Малък градски театър „Зад канала” и Театър 199, в Сатирата и в „Сълза и смях”. Защото не можеш да забравиш нейните „Ромео и Жулиета”, „Хамлет” и „Отело”, „Ревизор” и „Женитба”, „Бащата” и „Госпожица Юлия”, „Парижката света Богородица” и „Скъперникът”… Такива са и отзивите за най-новия й спектакъл „Цимбелин” от Шекспир, с който преди месец бе открит новият сезон на Драматично-кукления театър в Плевен, затова го чакаме с нетърпение и на столична сцена. Защото тя умее да прави нестандартен театър – едновременно зрелищен и прецизен, мъдър и забавен.
Сцена от “Цимбелин”, постановка на Лилия Абаджиева в Плевенския театър
Лилия Абаджиева е родена на 3 ноември 1966 г. в София. Завършва театрална режисура при проф. Красимир Спасов и Борислав Чакринов в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Била е асистент в класа на проф. Крикор Азарян, преподавала е в UCSB California и в Westmont College Santa Barbara, Калифорния, САЩ. Поставя спектакли не само в България, а и в Македония, Русия, Германия, САЩ.
Носител е на множество национални и международни награди, включително на Министерство на културата за принос в развитието и разпространението на българската култура, приза „Indy awards” на независимите критици от “Индипендънт” и “Лос Анджелис Таймс” за режисурата на “Мяра за мяра” (2009), статуетката за най-добър спектакъл и награда за екипна работа за “Ромео и Жулиета” (постановка на МХАТ) от Световния театрален фестивал в Кайро през 2006 г., наградата на Съюза на артистите в България за най-добър спектакъл за „Отело” (2006, НТ “Иван Вазов”) и други. През 2009-а Абаджиева дебютира и в киното със своя документален филм „45 градуса по Азарян”, който й донесе и Голямата награда на медийния фестивал „Осмата муза”.
Калин Врачански в “Парижката св. Богородица”, реж. Лилия Абаджиева в Театър “София”
Тя е сред театралите, които не просто се вълнуват от проблемите на културата у нас. Не пести коментарите си за театралната реформа и състоянието на българския театър. Направи го и тази пролет, когато напрежението в гилдията бе стигнало точката си на кипене. Единствено Лилия Абаджиева дръзна да каже открито какво мисли от сцената на Народния театър по време на церемонията за наградите „Икар 2016”:
„През последните години обществото ни живее в състояние на отделеност. Човешкото същество се отделя и ние все повече рискуваме да се превърнем в общество на екзистенциални песимисти. Театърът е феноменален със своята велика възможност да обединява, а актът става реален, когато е съпреживян…
Никъде по света не съм видяла такова разделение и противопоставяне на артисти. Живеем във време, в което българската театрална ситуация се нуждае от промяна и има положителна енергия за промяна, но някак си се делим на пчелички и мушички, на мечки и буболечки, на моралисти и екзистенциалисти, на талантливи и бездарни.
Битката, която всички водим само за хляба, само и единствено за театъра в бъдеще време, не е битка за правото на театъра да съществува в абсолютната си форма. Нека да кажем, че сме на път да загубим природата на театралното, че подменихме театралната естетика с лексиката на шоупрограмите, че започнахме да се делим на буржоазия и пролетариат.
Тази битка може да ни обедини в обща цел – битката за бъдещето на България. Защото Гьоте казва, че не можем да създадем нация, без да създадем театър…”
Снимка от фейсбук профила на режисьорката по повод 50-ия рожден ден на нейния съпруг, сценогарафа Васил Абаджиев, с когото са тандем и в театъра.
Тази вечер Лилия Абаджиева е в Плевен и очаква поредното представление на “Цимбелин”. Трупата й е подготвила специален празник. Трогната, рожденичка написа в своя фейсбук профил: “Никога не празнувам рождения си ден, но Васил Василев (директор на Плевенския театър, б.а.) реши да отбележи моя юбилей като планира представление. “ЦИМБЕЛИН”, моят последен спектакъл, последната ми любов, последния процес, в който оставих сърцето си.”
Честитим юбилея на Лилия Абаджиева и си пожелаваме да ни подари още вълнуващ театър – това сигурно ще направи и нея щастлива.
Виолета Цветкова, AFISH.BG