• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Музика

Честит рожден ден, како Лили!

afish by afish
24 April 2017
in Музика
0
Честит рожден ден, како Лили!
0
SHARES
8
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Примата на българската попмузика, Голямата Лили, Мадоната, Иконата, Певицата с главно „П” и всичко, което е сега, дойде да живее на бул. „Христо Ботев” 99 в дома на моята приятелка Лея. Доведе я братът на Лейчето – бате Здравко. Бате Здравко беше висок, строен, красив, чаровен и никога не ни се караше, че вдигаме шум. Просто един ден Лейчето се похвали, че си има кака и каката се казва Лили.

Тъй като се събирахме от къща в къща да играем, видяхме я кака Лили – мъничка, слабичка, с много къса коса. Деца сме били, първи клас, втори клас, премали сме го като нещо нормално. Лейчето живееше в къща във вътрешния двор, на втория етаж, после щях да разбера, че цялата къща е била тяхна, но първия етаж съм й го взели и там пък живееше съученика ни Боби. Това с къщите не ми беше много ясно тогава. На другата ни приятелка, Сийчето, къщата до кино „Асен Златаров”, също беше „взета”, а на тях им бяха оставили един от четирите апартамента. Ама тези апартаменти бяха големи – две стаи, хол, кухня, два балкона. Така са ми се виждали, огромни, защото ние живеехме в комуналка – четири семейства в един апартамент, с обща кухня. Къщата на дядо ми е била разрушена при американските бомбардировки и баба и, вдовицата, не е могла да вдигне нова. Та – Софжилфонд, на който аз виках „собжилфонд”, защото даваше собсвеност, така си мислех.

 

Какво общо има това с Лили Иванова? Ами има. Обяснява от къде и как я познавам. Не като клюка, а като спомен на едно шест-седем годишно дете. У Лейчето играехме на принцеси. Вадехме от гардероба… дрехите на кака й Лили. Имаше една невероятна рокля – бледолилав брилянт (така му викаха на този плат, гладък и лъскав), а върху него черна дантела. Роклята разкроена, с цип на гърба, от двете страни на който бяха зашити две бледолилави широки ивици от прозрачен плат – вероятно газ или нещо друго от сорта. Премятаха се през ръцете като шал. Е, това ако някой каже, че не е рокля за принцеси, ще го питам какво тогава е! Редувахме се коя от нас да я облече, другите бяхме придворни дами, принц (обикновено Стефчето я нарочвахме за мъжката роля, защото беше с по-къса, къдрава коса), измисляхме си сюжети и реплики. По-скоро направо пренасяхме филмите от киното като „Чудото на вълците” например.

Не вярвам кака Лили да не е забелязвала нашите набези върху гардероба й, но никога никой не ни направи забележка. Рядко я срещахме в коридора, пианото обаче от стаята на бате Здравко се чуваше доста често. Знаехме, че двамата репетират. Какво, защо, не беше наша работа. Не знам кога прицеската рокля изчезна заедно с кака Лили. На улицата казваха, че бате Здравко й помогнал да си качи багажа в колата му (единственият личен автомобил в отсечката на булеварда между „Симеон” и „Жданов”, дано не греша, но беше пежо, останало ми е в главата като тъмнозелено, но може и кафяво да е било, има ли значение).

Имаше кака Лили, няма кака Лили, децата забравят тези неща. Виж роклята не забравихме, но пак си играехме на принцеси. И сигурно това щеше да остане бегъл спомен, ако татко не беше купил телевизор. Тогава това си беше събитие. Та седим ние и гледаме празнична програма. (Телевизията през 1964 излъчваше май само два или три пъти седмично по за два-три часа).

И виждам на екрана кака Лили. Тази къса прическа не можеш я сбърка. Пее „Стой, върни се облако незнаен, Витоша те чака”. Крещя: „На Лейчето кака й, на Лейчето кака й!!!” Майка ми с цялата строгост, на която винаги е подлагала емоционалните ми изблици: „Престани да викаш, каква на Лейчето кака й!” На екрана вече има бланк „Лили Иванова” и аз го соча, защото от малка мразя като съм права да ми казват, че не съм. Майка ми обаче не се поддава на фантазиите ми, от които според нея, аз винаги съм обладана: „Маргарита, това е телевизия, не разбираш ли, че не могат да дават на Лейчето кака й, бъркаш!” Ама не бъркам, бе! Само че кой да ми вярва. А кака Лили е минавала по нашата улица, познаваха я всички, ама по телевизора – абсурд! Не може да е тя и толкоз. Татко се опита да каже, че нищо чудно, обаче глас в пустиня. Получи се нещо като „Гледам и не вярвам на ушите си”, много преди проф. Вучков.

Кака Лили за няколко години се превърна в Лили Иванова и всички полудяха по нейните изпълнения. Майка ми също. Преместихме се в нов апартамент и се изпогубихме с Лейчето и Сийчето. Но у нас се купуваха всички плочи на Лили Иванова и на Емил Димитров. Пускахме ги на една удивителна радиола VEF. Вече не играех на принцеса, а на певица. Сама вкъщи, защото никой не можеше да издържи фалшивото ми пеене. Но и сега насън да ме бутнеш, ще запея от „Без радио не мога” и „Априлска шега”, та чак до „МигАт, когато ний помръкнем” и „Осъдени души”. Виж от „Ветрооовееееее” нататък вече не се наемам, много сложни ми станаха. И да, виждала съм се през тези години с Лили Иванова. Канила ме е на гости у тях. Говорили сме си човешки неща. Но никога не й признах, че аз съм едно от идиотчетата, дето са обличали роклите й, за да си представят, че са принцеси.

Всички прими си имат тайни, нали? Ето затова имам право да кажа: Честит рожден ден, Како Лили! И нека Луната над Пътя ти продължава да те съпровожда с най-ярката си светлина! Като прожектор на сцената.

Маргарита Петкова

AFISH.BG

Tags: лили иванова
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist