ЗАЩО СЕ ПРАВЯ НА ХУДОЖНИК…
През изминалия век в изкуството и живота имаше твърде много агресия и враждебност. Поради това съм обещал, че ще рисувам за любов и единство. За единство между всички хора, раси, религии, човек и природа, както и за толерантност между богатите и бедните. За мен това не е абстрактна идея, а моето дълбоко чувство и вяра. Като хора трябва да помним някои много прости неща като радост, сълзи, щастие… Ето защо времето в моите картини се отразява от спокойствието.
Историята и паметта на човечеството се събират на едно място. Моята картина е послание към всички хора, които се нуждаят от любов и красота. Това, което всеки ще види в тях, вече се е случило, случва се в момента, или ще се случи в бъдеще. Тези образи са вдъхновени от паметта на човечеството и най-чистите вибрации, които хората изпитват. Тези картиниte са като деца за мен и затова съм благодарен, ако те носят радост и удовлетворение. За мен живописта е форма на мислене. Това е начин на живот. Мисията е невъзможна да се откаже. Живопистa е спасение за моята грешна душа…
1993 Paris Franse
Този стейтмънт съм го писъл в далечната 1993 година ..и досега вярвам че трябва да остана такъв какъвто бях…
© Петър Мичев
AFISH.BG
