Родината на розите е Персия, наричана още и Гюлистан, което се превежда като „Градина на розите”. Персите смятали, че белоснежната роза е подарък от самия Аллах. Както разказва една легенда, дълго време повелител на всички цветя бил лотосът. Но той така обичал да спи, че не му оставало време да изпълнява „царските” си задължения. И тогава Аллах изпълнил молбата на цветята и създал за тях нова царица – розата.
Какъвто и да е произходът на розата, тя си остава кралицата на цветята и главен символ на любовта. Има толкова цветове и оттенъци, колкото и самата любов.
Sub rosa dictum – „Казано под розата“, така в древността са наричали споделената тайна. Тайната, че когато Морето казало на Луната „Госпожо, вие ме вълнувате”, рибарите хукнали да си спасяват лодките, а някъде в Африка, върху вулканичната пепел, от любовта на Земята и Небето се родила първата черна роза.
Колкото и невероятно да ви звучи, има един човек в далечна Африка, който, вдъхновен от живота на любовта, е успял да съхрани и живота на розите чрез черните им посестрими. Точно както любовта, и черната роза живее толкова, колкото сте способни да се грижите за нея. Комарът живее един ден, котката – тринайсет години, а колко време живее самата любов? Според Фредерик Бегбеде – три години. Според “Metanoa de la rose” черната роза живее цели шест месеца.
В Средновековието тази разновидност на цветето пренася коприната като целувка от зората на Изтока към свечеряването на Запада. Нелогичната резка върху тъканта на вярата, объркващото създание, за което разказвали пътешественици като Марко Поло и мистици като граф Калиостро. Бутикът “Metanoa de la rose” пренесе великолепието на черните рози от Африка в София. Насладете им се и на https://metanoadelarose.com/?v=461b1990fe86
AFISH.BG