• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Че любов ще ме спаси – дай ми светлата надежда!”

afish by afish
20 May 2017
in Поезия
0
„Че любов ще ме спаси – дай ми светлата надежда!”
0
SHARES
0
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Целувката

Вали, но тя едва ли забелязва,
сърцето й от щастие трепти:
В целувката дори денят залязва,
а мократа й рокля все лети –
запретва се, като че ли тепърва
нозете й на всички ще дари.
Една дъждовна капка само зърва
какво се случва там преди зори.
Такава страст й беше непозната,
навярно зверовете тъй пламтят!
Светлее ореолът на косата –
фенери в нея лъчове плетат.

Дъждът

Дъждът снове като окъсана старица,
която с горест броди по страната.
Измокрена, покрита с власеница,
протяга тя понякога ръката,

унило хлопа по стъклата и се мръщи,
а там завесата шепти и се люлее.
Момичето ще си остане вкъщи,
а тъкмо днес така му се живее!

Див вятър сграбчва скитницата за косите,
светът в горчивите й сълзи плува.
Тя дръзко разпилява си полите
и като призрачна магьосница танцува!

 

Раздяла

Дай ми розата-уста
за една целувка само.
Днес поемам през нощта
на пътуване голямо.

Дай ми светлия си скут
за една молитва в мрака.
Спри в душата всеки смут!
– Чуй морето как ме чака.

Дай ми меките коси
бързо за една надежда:
Че любов ще ме спаси –
дай ми светлата надежда!

Легенда

Всяка вечер тя унива в сива
самота, за щастие копнее.
Ах, в очите й тъга прелива –
няма той да оцелее.

През нощта от тъмен вихър диво
в уличен фенер бе претворена.
Влюбените там шептят щастливо:
Знай, обичам те, благословена

Нощта

Отново броди тъмносинята девица,
сестрата бледа на пиячи и поети,
из улиците онемели и мъгливи.

Полюшква се лениво пасмината нощна:
Момичета, за часове светици,
пламтят греховно в сенките на пътя,

догдето утринният вятър ги прогони.
Фенерите въздишат сред прегръдки
на буйни и отчаяни пиячи –

ала поетът шепне дългия си монолог:
Вземи ги, тъмносиня дево, всички безутешни
в своя вечно милосърден скут!

Превод от немски: Венцислав Константинов

AFISH.BG

Tags: волфганг борхерт
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (348)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (415)
  • Музика (530)
  • Новини (796)
  • Откъс на деня (726)
  • Поезия (646)
  • Театър (193)
  • Цитати (876)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist