Хенри Чарлс Буковски се ражда на 16 август 1920 година в Андернах на Рейн, Германия. Кръщелното му име е Хайнрих Карл Буковски. Майка му, Катерина Фет, е германка, а баща му, Хенри Буковски – американски военнослужещ от полски произход. През 1922 г. семейството се премества в Лос Анджелис, Калифорния. Детството на Буковски е трудно. Баща му е обикновен разносвач на мляко, а от това не се правят добри пари.
Бъдещият писател записва журналистика в Лос Анджелис. От това време датират и първите му литературни опити, които не минават за особено успешни. В продължение на години Буковски сменя нископлатени работи, лежи за кратко в затвора (заради пиянство) и в психиатрия. През 1943-а е обявен за физически и психически негоден за военна служба.
1947-ма го среща с Джейн Бейкър, с която живее до началото на 50-те. През 1952-ра вече е пощальон в Американските пощи. В края на 1955-а се жени за Барбара Фрай, но и с нея се разделя само три години по-късно. Преживяванията си като пощенски служител описва в романа „Поща” ( “Post Office”).
Началото на 60-те Буковски издава стихотворения в списанията „Outsider” и „Open City”. Списва и седмична колонка в „Open City”. Една част от разказите там са издадени по-късно в книга, озаглавена „Записките на стария мръсник” (“Notes Of A Dirty Old Man”).
По сценарий на Буковски е сниман филмът „Barfly“ с Мики Рурк и Фей Дънауей. Режисьор е Барбет Шрьодер, за когото да снима филм по сценарий на Буковски е било сбъдната мечта. Продуцент на филма е Франсис Форд Копола. Самият Буковски участва във филма за малко като клиент на бара, в който се развива част от действието. „Barfly“ излиза на екран през 1987 и носи известност на Буковски сред широката публика в САЩ. „Barfly не е велик филм – казва самият Буковски – но те хваща за гърлото. Гледал съм го два-три пъти и винаги след това ми се е приисквало да се напия.“
През 2005 излиза филмът по едноименната книга на Буковски „Factotum“ с Мат Дилън и Лили Тейлър в главните роли.
Буковски умира от левкемия на 73 години, през март 1994 г. в Сан Педро, Калифорния.
За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност…“.
Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”
Припомняме ви избрани цитати от любимия и мразен циник:
„Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.“
„Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.“
„Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.“
„Задникът е лицето на душата на секса.“
„Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.“
„Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.“
„Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.“
„Добрият писател знае кога да не пише.“
„Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.“
„Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.“
AFISH.BG
