Чарлийз Терон влиза в ролята на кинопродуцент. Филмът, зад който застава, е биографичен и разказва житейската история на журналистката Мари Колвин – военна кореспондентка, загинала през 2012 г., докато отразява конфликта в Сирия. Режисьор на лентата ще е Матю Хайнеман (“Земя на дрога”).
Снимките стартират в края на тази година. Сценарият е дело на Араш Амел и е вдъхновен от статията на Мари Бренър във „Венити феър“ за работата на Колвин. Дали самата Чарлийз ще се превъплъти в образа ѝ, предстои да разберем.
Мари Катрин Колвин е родена на 12 януари 1956 г. в Ойстър Бей, Ню Йорк, в семейството на учителите Уилям и Розмари Колвин. Баща ѝ е бивш моряк от американските военноморски сили, служил в Корея. По-късно изоставя преподавателската кариера и става активист на демократите на Кенеди. Преломният момент в нейната кариера идва през 1986 г. Мари е в либийската столица Триполи, когато американците предприемат най-голямата си въздушна атака след Виетнамската война. Като пише репортажи, докато се опитва да избегне експлозиите, Мари налага модела на поведение, присъщ за кариерата ѝ до края на нейния живот. Именно там получава нареждане да се срещне с либийския диктатор Муамар Кадафи и през следващия четвърт век тя често се вижда и разговаря с него, а също и с много други политически лидери и диктатори.
От 1995 г. насам Колвин отговаря за всички чуждестранни въпроси, отразявани от „Сънди Таймс“. С течение на времето се специализира във военната журналистика. Въпреки че е експерт по темите от Близкия Изток, репортерката отразява и конфликтите в Чечня, Косово, Сиера Леоне, Зимбабве и Източен Тимор. Междувременно си печели репутацията на най-смелия журналист по военни конфликти.
Мари Колвин
През 1999 г. Колвин е призната за спасител на 1500 жени и деца, обсадени от индонезийските войски в Източен Тимор. Въпреки опасността, тя отказва да ги остави и предава информация за състоянието им по време на цялата обсада, продължила четири дни.
На 16 априп 2001 г., докато отразява събитията в Шри Ланка, Мари Колвин попада под обстрел и губи лявото си око. По-късно е позната с превръзката, която си слага, защото отказва изкуствена протеза.
През 2011 г., докато отразява размириците в Либия, тя успява да направи първото международно интервю с Муамар Кадафи след започването на войната.
Преди да отпътува за последния си репортаж в Сирия, Колвин споделя със своя приятелка, че се колебае дали да замине, защото имала лошо предчувствие.Именно там загива от ракетен обстрел, докато предава репортажи от Хомс. Роднините ѝ завеждат иск в щатски съд срещу правителството на Сирия, като го обвиняват, че нарочно е убило Колвин, за да заглуши гласа ѝ.
Колвин има няколко награди в колекцията си. През 2000 г. е обявена за журналист на годината от Асоциацията за Чуждестранна преса. През същата година получава и награда за проявена смелост от Международната женска медийна асоциация. Два пъти, през 2001 г. и 2010 г., е печелила наградата за най-добър чуждестранен журналист на британската преса.
Заглавна снимка: whataboutclients.com
AFISH.BG
