Наричат го Птицата. Версиите за прозвището са различни. Но целият живот на джазмузиканта Чарли Паркър може да се сравни с полет – вдъхновени излитания и, за съжаление, падания като на ранена птица.
„Музиката – това е твоят собствен опит, твоята мъдрост, твоите мисли. Ако не я живееш, от инструмента ти никога нищо няма да излезе. Нас ни учат, че музиката има свои определени граници. Изкуството обаче не познава никакви граници”, казва виртуозът. Но признава и друго: „Налагало ни се е да свирим без прекъсване от девет вечерта до пет сутринта. И за тази нощ ние получавахме един долар и 25 цента.”
Чарли Паркър е след малцината артисти, обявени още приживе за гении. Той оставя ярка следа в съзнанието на своите съвременници. Влияе и на другите изкуства, особено върху писателите от бийтпоколението. А днес е трудно да си представим който и да е джазмузикант, който да не изпитал вдъхновяващата сила от музиката на Чарли Паркър.
Птицата спокойно може да бъде наречен „баща на съвременния джаз”. Смелите му импровизации се превръщат в мост между сладкото звучене на популярния джаз и новите форми на импровизаторското изкуство. „До гуша ми беше дошло от стереотипите, към които всички посягаха – споделя той. – Постоянно мислех, че трябва да съществува и нещо друго, различно. Чувах го, но не можех да го изсвиря. Дълго импровизирах на тема Cherokee и изведнъж забелязах, че изграждайки мелодията с точните интервали и акорди и измисляйки на тази основа нови хармонии, изведнъж успях да изсвиря това, което винаги е било в мен. И сякаш се родих наново.”
Казват, че Чарли Паркър е символ на безкомпромисния музикант – живее бързо, така и умира, но променя из основи джаза. Припомняме си най-важните моменти от живота на саксофониста, роден на днешния ден – 29 август, преди 96 години:
Роден е в Канзас, САЩ, и започва да свири на саксофон на 11 години. Самоук.
Баща му Чарлс е водевилен музикант – пианист и певец и оказва сериозно музикално влияние върху него, въпреки че не се задържа задълго вкъщи.
На 14 Чарли се включва в училищен оркестър и започва да се занимава сериозно с инструмента. На 15 вече свири професионално. В началото – в различни формации по джаз клубовете в Канзас. Учи се най-вече от бандите на Каунт Бейзи и Бени Моутън.
От това време е популярната история за барабаниста Джо Джоунс, който хвърля чинел по Чарли, защото младокът излязъл от бийта по време на импровизация.
Още на 16 години Паркър се жени за Ребека Ритинг, след което има още няколко брака и стотици жени. Музикантът е прословут любовчия и чревоугодник, пристрастява се към морфина, скоро минава на хероин.
През 1938 г. се включва в групата на Джей Макшан, с която за пръв път влиза в студио. Година по-късно Чарли Паркър се мести в Ню Йорк и… шоуто започва.
В началото работи като мияч на чинии. Музикалните му виждания не са оценени от местната сцена, но само за кратко. В началото на 40-те години свири с Дизи Гилеспи, Телониъс Монк, Кени Кларк и китариста Чарли Крисчън. Полага основите на бибопа. „Искахме да свирим музика, която те не могат да свирят”, казва Монк, визирайки белите лидери на тогавашни суингиращи банди.
През 1945-а Паркър влиза в студио за пръв път като лидер на банда, подкрепен от Дизи Гилеспи, Кърли Ръсел (бас), Майлс Дейвис и Макс Роач (барабани). В тази сесия записва „Billie’s Bounce”, „Warming Up a Riff”, „Now’s the Time”, „Thriving on a Riff”, „Meandering” и „Ko-ko” – най-великата джазсесия според мнозина.
През цялата си кариера Паркър страда от силната си зависимост към хероина. Неведнъж пропуска да се яви на ангажименти. По време на престоя си в Калифорния, където отива след записите от 1945-а, минава на убийствен алкохолен режим – просто достъпът му до тежките наркотици е затруднен. Изпада в криза и прекарва шест месеца в болница.
През следващите няколко години Чарли Паркър е със статут на звезда и свири в най-различни формации. Пребивава в Ню Йорк, Париж и скандинавските държави.
Реализира и мечтата си за записи със струнни инструменти. Работи с няколко лейбъла едновременно – „Dial”, „Savoy Records” и „Мercury”.
Наркоманията се отразява на свиренето му. Нивото му пада, а през 1951 година е арестуван за притежание на хероин в Ню Йорк. Отнета му е cabaret card и една година не го допускат да свири в клубовете в града.
Здравето му е катастрофално разбито – страда от цироза, язва, проблеми със сърцето и какво ли още не. Умира на 12 март 1955 г. в дома на джаз покровителката баронеса Паноника, докато гледа „The Dorsey Brothers’ Stage Show” по телевизията. Официалната причина за смъртта му е пневмония и кървяща язва. „Възраст: между 50 и 60 години” – това е заключението на следователя за кончината на 34-годишния тогава музикант
Само седмица по-рано той е за последен път на сцена в Birdland Club – нюйоркския клуб, кръстен на него. „Можеш да разкажеш историята на джаза в четири думи. Луис Армстронг. Чарли Паркър”, казва Майлс Дейвис.
След смъртта на Чарли Паркър цял Ню Йорк е залят от графити „Bird Lives”.
Източници http://lunatic.bg и http://bigjazzbook.ru
AFISH.BG
