AFISH.BG споделя по повод Девети май не гръмки слова, не политически анализи, не суха статистика, а стихотворението на Константин Симонов „Чакай ме!”.
Това стихотворение, написано два месеца след нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз, се превръща в позив, изрязвано от вестниците, преписвано на ръка, изпращано с фронтовата поща, преминало през половин Европа, става символ на вярата в победата и на тържеството на любовта над омразата.
ЧАКАЙ МЕ!
Чакай – ще се върна аз,
само чакай ти!
Чакай, дъжд ли в тъжен час
вънка заплющи,
чакай, студ ли свий свиреп,
чакай в летен ден,
чакай и когато с теб
друг не чака мен.
Чакай и когато спрат
моите писма,
всички да се уморят,
чакай ме сама.
Чакай, ще се върна аз,
да те не смути,
някой каже ли у нас:
„Забрави го ти!”
Мама мъртъв да ме знай,
брат ми поглед свел,
и другарите накрай,
всеки чаша взел,
край камината, що грей,
да ме поменат…
Чакай ме и с тях недей
пи за мойта смърт!
Чакай, ще се върна аз,
злата смърт надвил,
и ще чуеш ти тогаз:
„Той щастливец бил!”
Никой друг не издържа,
не повярва, виж –
с чакането си можа
ти да ме спасиш.
Как смъртта ме не смути,
знаем двама тук –
просто чакаше ме ти
както никой друг.
© Константин Симонов, август 1941
© Превода от руски: Атанас Смирнов
AFISH.BG
