• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Музика

Чайковски – музикалният изповедник на душата

afish by afish
7 May 2023
in Музика, Откъс на деня
0
Чайковски – музикалният изповедник на душата
0
SHARES
418
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

 

От век на век, от поколение на поколение преминава любовта ни към Чайковски, към неговата красива музика. И това е нейното безсмъртие.

 Дмитрий Шостакович

 

Петр Ильич Чайковский. Фортепианные сочинения » Олимпийский парк Сочи — официальный сайтПьотр Илич Чайковски  e  роден на 7 май 1840 г. във Воткинск (Урал) в семейството на минен инженер с широки културни интереси. От ранно детство влиза в света на музиката – произведенията на Моцарт, Росини, Доницети и Белини са предпочитаните в семейния дом, който е място за срещи на местната интелигенция. Десетгодишен, по настояване на баща си, Чайковски постъпва в привилегированото и  предназначено за дворянски деца училище за юридически науки в Санкт Петербург.

След като през 1859 г. го завършва, започва работа като чиновник в Министерството на правосъдието.

През 1961 г. бъдещият голям композитор окончателно решава да се занимава само с музика и постъпва в школата на т. нар. Руско музикално дружество, а година по-късно в първия випуск на новооткритата Петербургска консерватория – първото специализирано музикално учебно заведение в Русия, създадено по инициатива на прочутия пианист Антон Рубинщайн.

Първата си значителна творба Чайковски създава през 1964 г. – това е  увертюрата “Буря” към едноименната драма на Александър Островски. Още в това свое произведение той се обръща към програмната музика и към една по-смела инструментация. Година по-късно се появяват “Характерни танци” за оркестър, следват Увертюра във фа мажор и кантатата “На радостта” (по текст на Шилер), която е и  дипломна работа на Чайковски. С нейното публично изпълнение през декември 1865 г.,  под диригентството на Антон Рубинщайн, той завършва консерваторията в Петербург с голям сребърен медал (най-високата тогавашна награда). Междувременно Чайковски превежда от френски език “Ръководство по инструментация” на белгийския музиколог и композитор Франсоа Геварт.

Следващите единадесет години от живота и творчеството на Пьотр Чайковски са тясно свързани с Москва и Московската консерватори, където през 1866 г., на 26-годишна възраст, той става професор по музикална теория и инструментация. През този период той създава оперите “Войвода”, “Ундина”, “Опричник”, “Ковачът Вакула” и “Евгений Онегин”, балета “Лебедово езеро”, Четирите симфонии, оркестровите фантазии “Буря”, “Ромео и Жулиета”, “Франческа да Рамини”, Първия концерт за пиано в си бемол минор, много песни и романси, клавирни пиеси, струнни квартети. Именно със завършения през 1871 г. Струнен квартет № 1 в ре мажор Чайковски става известен в Америка, получава признание за таланта си и от известния унгарски композитор, пианист и диригент Ференц Лист.

Втората половина на 70-те години е време на прелом в творческия път на композитора. В годините 1877 – 1884, след като напуска консерваторията, живее при сестра си в Украйна, пътува до Швейцария и Италия. По време на странстването си създава оперите “Орлеанската дева” и “Мазепа” , много оркестрови произведения, сред които “Италианско капричио”, увертюрата “1812 година”, Концерт за цигулка, Втори клавирен концерт и др.

През 1885 г. Чайковски е избран за директор на Московското отделение на Руското музикално дружество. Заселва се в малкия град Клин в Подмосковието. Тук той работи над симфония “Манфред” по текст на Байрон.

На 47-годишна възраст в живота на композитора настъпва сериозна промяна. Чайковски започва да се занимава с дирижиране  и на 19 януари 1887 г. под негово ръководство в Болшой театър е осъществена премиерата на операта му “Чародейка”.  В края на годината той започва триумфалните си турнета като диригент и композитор из Европа и Америка.

През същата година Чайковски написва най-значителната си опера – “Дама Пика”, преработва “Ковачът Вакула”, като и дава ново име “Черевички”. Следват: “Йоланта”, балетите “Спящата красавица” и “Лешникотрошачката”, Петата и Шестата симфония, симфонията “Манфред” по Байрон, нови романси, камерни и клавирни пиеси.

На 6ноември 1893 г., в разцвета на силите си и достигнал върха на славата, 53-годишният Чайковски умира. Погребан е в катедралното гробище до храмовия комплекс “Св. Александър Невски” в Петербург.

Творчеството на Чайковски е един от най-високите върхове в историята на световната музикална култура. Композиторът оставя след себе си богато и многостранно творческо наследство – симфонии, опери, симфонични поеми и увертюри, концерти, сюити,  балети, камерни произведения, кантати, миниатюри и песни. Той твори точно по времето на противопоставянето между двете тенденции в руската музика – “класическата”, представена от професорския кръг на Петербургската консерватория и Антон Рубинщайн, и “прогресивната”, представена от “Могъщата петорка” и от определен кръг московски музиканти.  В своето творчество Чайковски съумява да обедини двете тенденции – опирайки се на руските музикални традиции, той в същото време не остава чужд на влиянието на съвременната западноевропейска музика.

Оперите на Чайковски са твърде разнообразни както по тематика, така и по музикална драматургия и изразни средства. Общото в тях е дълбокият хуманизъм на автора. Като съхранява и задълбочава изразността на ариите и вокалните ансамбли, той засилва и ролята на оркестъра като изразител на вътрешния душевен мир на героите. Оперната “симфонизация” достига своя връх в “Дама Пика”, която, както и “Евгений Онегин”, е  една от най-значителните и мащабни опери в историята на музиката.

Симфониите на композитора, обобщили всички достижения на руския и европейския симфонизъм на ХІХ в., са синтез от образи, отразяващи многообразието на човешките преживявания. За него симфонията е “най-лиричната от музикалните форми, музикалната изповед на душата, на която много е накипяло и която благодарение на самата си същност трябва да се излее в тонове, тъй както поетът лирик се изразява в стихове”.

Най-важната черта  за музика на Пьотр Чайковски е специфичният синтез на класическо чувство за форма и пристрастие към мелодичността с романтична емоционалност и широка амплитуда на изразни средства, лиризъм, черпещ вдъхновение от славянската естетика и емоционалност.

 

AFISH.BG

Tags: балетдушаизповедниккласическа музикаруски композиторчайковски
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist