От век на век, от поколение на поколение преминава любовта ни към Чайковски, към неговата красива музика. И това е нейното безсмъртие.
Дмитрий Шостакович
Пьотр Илич Чайковски e роден на 7 май 1840 г. във Воткинск (Урал) в семейството на минен инженер с широки културни интереси. От ранно детство влиза в света на музиката – произведенията на Моцарт, Росини, Доницети и Белини са предпочитаните в семейния дом, който е място за срещи на местната интелигенция. Десетгодишен, по настояване на баща си, Чайковски постъпва в привилегированото и предназначено за дворянски деца училище за юридически науки в Санкт Петербург.
След като през 1859 г. го завършва, започва работа като чиновник в Министерството на правосъдието.
През 1961 г. бъдещият голям композитор окончателно решава да се занимава само с музика и постъпва в школата на т. нар. Руско музикално дружество, а година по-късно в първия випуск на новооткритата Петербургска консерватория – първото специализирано музикално учебно заведение в Русия, създадено по инициатива на прочутия пианист Антон Рубинщайн.
Първата си значителна творба Чайковски създава през 1964 г. – това е увертюрата “Буря” към едноименната драма на Александър Островски. Още в това свое произведение той се обръща към програмната музика и към една по-смела инструментация. Година по-късно се появяват “Характерни танци” за оркестър, следват Увертюра във фа мажор и кантатата “На радостта” (по текст на Шилер), която е и дипломна работа на Чайковски. С нейното публично изпълнение през декември 1865 г., под диригентството на Антон Рубинщайн, той завършва консерваторията в Петербург с голям сребърен медал (най-високата тогавашна награда). Междувременно Чайковски превежда от френски език “Ръководство по инструментация” на белгийския музиколог и композитор Франсоа Геварт.
Следващите единадесет години от живота и творчеството на Пьотр Чайковски са тясно свързани с Москва и Московската консерватори, където през 1866 г., на 26-годишна възраст, той става професор по музикална теория и инструментация. През този период той създава оперите “Войвода”, “Ундина”, “Опричник”, “Ковачът Вакула” и “Евгений Онегин”, балета “Лебедово езеро”, Четирите симфонии, оркестровите фантазии “Буря”, “Ромео и Жулиета”, “Франческа да Рамини”, Първия концерт за пиано в си бемол минор, много песни и романси, клавирни пиеси, струнни квартети. Именно със завършения през 1871 г. Струнен квартет № 1 в ре мажор Чайковски става известен в Америка, получава признание за таланта си и от известния унгарски композитор, пианист и диригент Ференц Лист.
Втората половина на 70-те години е време на прелом в творческия път на композитора. В годините 1877 – 1884, след като напуска консерваторията, живее при сестра си в Украйна, пътува до Швейцария и Италия. По време на странстването си създава оперите “Орлеанската дева” и “Мазепа” , много оркестрови произведения, сред които “Италианско капричио”, увертюрата “1812 година”, Концерт за цигулка, Втори клавирен концерт и др.
През 1885 г. Чайковски е избран за директор на Московското отделение на Руското музикално дружество. Заселва се в малкия град Клин в Подмосковието. Тук той работи над симфония “Манфред” по текст на Байрон.
На 47-годишна възраст в живота на композитора настъпва сериозна промяна. Чайковски започва да се занимава с дирижиране и на 19 януари 1887 г. под негово ръководство в Болшой театър е осъществена премиерата на операта му “Чародейка”. В края на годината той започва триумфалните си турнета като диригент и композитор из Европа и Америка.
През същата година Чайковски написва най-значителната си опера – “Дама Пика”, преработва “Ковачът Вакула”, като и дава ново име “Черевички”. Следват: “Йоланта”, балетите “Спящата красавица” и “Лешникотрошачката”, Петата и Шестата симфония, симфонията “Манфред” по Байрон, нови романси, камерни и клавирни пиеси.
На 6ноември 1893 г., в разцвета на силите си и достигнал върха на славата, 53-годишният Чайковски умира. Погребан е в катедралното гробище до храмовия комплекс “Св. Александър Невски” в Петербург.
Творчеството на Чайковски е един от най-високите върхове в историята на световната музикална култура. Композиторът оставя след себе си богато и многостранно творческо наследство – симфонии, опери, симфонични поеми и увертюри, концерти, сюити, балети, камерни произведения, кантати, миниатюри и песни. Той твори точно по времето на противопоставянето между двете тенденции в руската музика – “класическата”, представена от професорския кръг на Петербургската консерватория и Антон Рубинщайн, и “прогресивната”, представена от “Могъщата петорка” и от определен кръг московски музиканти. В своето творчество Чайковски съумява да обедини двете тенденции – опирайки се на руските музикални традиции, той в същото време не остава чужд на влиянието на съвременната западноевропейска музика.
Оперите на Чайковски са твърде разнообразни както по тематика, така и по музикална драматургия и изразни средства. Общото в тях е дълбокият хуманизъм на автора. Като съхранява и задълбочава изразността на ариите и вокалните ансамбли, той засилва и ролята на оркестъра като изразител на вътрешния душевен мир на героите. Оперната “симфонизация” достига своя връх в “Дама Пика”, която, както и “Евгений Онегин”, е една от най-значителните и мащабни опери в историята на музиката.
Симфониите на композитора, обобщили всички достижения на руския и европейския симфонизъм на ХІХ в., са синтез от образи, отразяващи многообразието на човешките преживявания. За него симфонията е “най-лиричната от музикалните форми, музикалната изповед на душата, на която много е накипяло и която благодарение на самата си същност трябва да се излее в тонове, тъй както поетът лирик се изразява в стихове”.
Най-важната черта за музика на Пьотр Чайковски е специфичният синтез на класическо чувство за форма и пристрастие към мелодичността с романтична емоционалност и широка амплитуда на изразни средства, лиризъм, черпещ вдъхновение от славянската естетика и емоционалност.
AFISH.BG
