• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Откъс на деня

„Бяха разбрали, че от този момент нататък ще са заедно…”

afish by afish
19 September 2017
in Откъс на деня
0
„Бяха разбрали, че от този момент нататък ще са заедно…”
0
SHARES
2
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

“Бяха разбрали, че от този момент нататък ще са заедно, дебнеха всяко движение и не смееха да се погледнат в очите, и някой отново пусна Lady in Black и тя отново тръгна с монотонния си настъпателен ход през годините, през неделните утрини и косата й отново с развя на ледения февруарски вятър и човекът до тях продължи все така тихо и вглъбено не себе си да разказва историята о, Лейди, казал той, простете ръката си над мен, позволете ми да остана до вас, а тя му отвърнала надявайте се и вярвайте, бъдете в мир със себе си, и думите й изпълнили умъртвеното му сърце с живот и ако майка му беше останала жива след няколкодневното раждане, ако беше останала останала така нежна както на снимката, която винаги носеше в себе си, ако беше имал дом, ако беше имал семейство, ако беше имал онази сияйна обвивка, с която всички израстваха, сигурно би обичал всичко това така, както обикна Яна Илинда в онази стотна част от секундата докато някой все още произнасяше имената им, запознайте се, беше казал този човек, това е Яна Илинда, това е Силян и отново равните, ритмични, монотонни акорди, нейните стъпки през времето, тя, идваща от много далеч, в началото отеквали само обувките й по пустата земя и след това се появявала тя, цялата в черно с развята коса, устремена, безмерно красива, момчето вече не превеждаше, вече всички до болка бяха научили какво се е случило с дамата в черно и със Себастиян, чакаха да се разрази бурята, да се изпушат цигарите, да се свърши водката, Яна Илинда и Силян приковани не говореха, усещаха само дишането си и дрезгавината на пролетта и някакво разкъсване, защото след тази първа среща бурята ги разпиля и всички се разбягаха и едва след три години! три години на възторжено припомняне, на мълчаливо отчаяние, на безнадеждно ваене на образа. Едва след три години на непрекъснато скитане, разпитване и чакане в двора с вишните и магнолиите! докато те разцъфтят, дадат плод и пожълтеят, едва три години по-късно заслепена от дълбоката им увереност, че винаги ще бъдат заедно, дамата в черно се смили и отново ги постави в едно и също време на едно и също място…

нощта блестеше от дъжд, когато паднаха там, паднаха и… улици, тротоари, фарове, летен дъжд, топъл дъжд, що прогони изведнъж изпоплашените хора и кокошките на двора, видяха в едно място трева, където снегът се беше стопил и го избраха и значи след тези три години, които завинаги бяха приключили, имаше пръст, трева, вятър и животът, който им предстоеше… и още нещо имаше, нещо важно… а, да! миризмите… на дъжд и на далечна още пролет, а тя само това повтаряше тигрови очи, тигрови очи и нещо тигрово, котешко, нещо, нещо… и страшно горда и главата й все вирната и дългите крака и неправдоподобното й тяло и полепналите погледи по него, а вътре лудница, народ, веселба и гърч по Бога…

като нож в сърцето, като без да може никога да се върне назад, видя го в другия край и тръгна към него… много дълго време вървях към тебе, каза и очите ти, нещо тигрово, като олово се стичат по хората и ги разголват, много дълго време се придвижвах, каза, защото не вярвах, каза не вярвах на очите си, че ще те видя отново, от единия край до другия, докато дойда и избухна в смях, като че говореше измислици, като че не беше истина, защо!

Защото не можеш да бъдеш, каза. Цялата вечер измина, докато дойда до този прозорец, а ти само на него стоиш и ме гледаш. Тогава той се сети за дъжда и за всичко, за другите работи, за миризмите и врявата до Бога, за смеховете им, младостта им, за живота, който им предстоеше и му хрумна – защо непременно да продължи да живее, когато в този момент искаше да умре, да я запази непокътната, великолепна през годините, в които вървеше към него от единия край до другия, защо да не се качи на перваза и да не скочи, имаше достатъчно време, преди да е казал нещо друго освен името й, може би, Яна Илинда.”

© Теодора Димова
© „Емине”, ИК „Жанет-45”

AFISH.BG

Tags: еминетеодора димова
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist