Французите го поставят сред стоте най-известни личности на страната. Това е съвсем заслужено, тъй като филмите с участието на Бурвил пълнят салоните не само в родината му, но дори извън пределите на Европа.
Андре Закари Рембур (каквото е рожденото му име) се появява на бял свят на 27 юли през 1917 година в Пректо Викмар, Франция. Бурвил е име на нормандско село. Рембур го избира за артистичен псевдоним като акт на почит към своя произход. Въпреки успехите и провъзгласяването му за един от царете на смеха в света, в свободното време той води тих и спокоен живот в своята ферма, далеч от суетата и лицемерието на обществото. Заможен е, но сам се грижи за градината си, кара съвсем обикновена кола и никога не е ползвал прислуга.”Мога да си позволя лукса да обядвам в кухнята, без някаква готвачка да ми дава да разбера, че съм излишен”, казвал с усмивка Бурвил.
Съпругата му Жана пък си спомня: “Когато се събуждаше сутрин, Андре избухваше в смях. Вечер, преди да заспи, пак се смееше, сънят малко по малко го унасяше, той затваряше очи, но устните му оставаха присвити в лукава усмивка, сякаш ни готвеше хубава шега, която щеше да ни направи на следващия ден”.
Звездата на френското кино дори не е мечтал като малък за големия екран. Той се вълнува от простите неща на пасторалния прованс. Разнасял хляб и сладкиши, произведени в местната пекарна и общуването с хората го прави достатъчно щастлив. Бяга от немски плен през войната, а преживяванията му по време на нелегалният живот – вече под името Бурвил – са възпроизведени във филма “Преминаване през Париж”, в който актьорът изиграва една от най-добрите си роли.
За пръв път застава пред камерата във филма на Жак Древил “Фермата на обесения”. Ролята му на глуповат селянин по същество възпроизвежда това, с което е станал популярен в естрадата, затова пък е възможност за овладяване на ново изкуство и за постигане на нов вид популярност.
През 1947 година Бурвил се снима във филма “Не толкова глупав”- заглавие, символично за поредицата роли в цялата му кариера. Героят му Леон Менар толкова се харесва на публиката, че режисьорът Андре Бартоломе разработва този доходоносен персонаж в още два филма: “Бял като сняг” и “Сърце на длан”.
Естественост, простота и премерена доза лукавство – с това пленяват екранните герои на Бурвил. Смешни и забавни, попадащи в нелепи ситуации, те са по своему мили и трогателни със способността си винаги да остават чужди на лицемерието и на подлостта. Уверено лавирайки в комичните им приключения (не рядко сценариите се пишат специално за Бурвил), актьорът успява да излъчи и леката си ирония към тях. Със своята обаятелност персонажите му неизменно предизвикват симпатията на зрителите (с изключение на ролята на Тенардие в “Клетниците”).
Филмовата кариера на актьора е изтъкана от хубави роли в хубави филми и по-малко хубави роли в по-малко добри филми. “Огледалото с двете лица”, “Цялото злато на света”, “Голямата каса”, “Ноел Фортюна”, “Преминаване през Париж”, “Мозъкът”, “Червеният кръг” и още десетки други – в какъвто и да е костюм, с какъвто и да е грим Бурвил си остава Бурвил: нормандски селянин, по природа незлоблив, малко страхлив, но винаги жизнелюбив и заразителен със своята човечност. Изглежда глуповат, но всъщност далеч не глупав – могат да го заблудят и излъжат, но рано или късно съумява да разпознае лъжата и измамата и да отдаде заслуженото.
За да докаже истинския си талант на актьор, Бурвил съвсем естествено се стреми и към сериозните драматични роли. Такавива са превъплъщенията му в “Преминаване през Париж”, “Клетниците”, където си партнира с Жан Габен, “Съдебна грешка”, “Червеният кръг”. Но заедно с това не спира да прави роли и в утвърденото амплоа на комик. Снима се в “Тримата мускетари”, “Гърбушкото”, “Капитанът”, “Голямата каса”…
Луи дьо Фюнес казва за Бурвил: “Това е най-добрият партньор, който някога съм имал и какъвто никога вече няма да имам”, а след смъртта на актьора френските медии обобщиха творческия му принос за киното с думите: “На екрана Бурвил още се усмихва за нас, а утре ще се усмихва за нашите деца”.
Бурвил умира в Париж на 23 септември през 1970 година.
Заглавна снимка: Кадър от „Голямата каса: с Луи дьо Финес, 1966-а
AFISH.BG