Той е от онова поколение музиканти, което идва да промени всички правила, да разбие на пух и прах всички ограничения и да начертае пътя на един нов свят. Негови са думите: „Човек е преуспял, ако сутрин става, вечер ляга, а междувременно прави каквото си иска“. И изглежда, че е спазил това си правило.
Той учтиво отказва да отговаря на глупави въпроси, отказва и да има фен-клуб, защото смята, че да наречеш някого „почитател“ е обидно. Пее за неща, в които вярва, дори когато го освиркват. И се превръща в легенда.
Робърт Алън Цимерман е роден на днешния 24 май 1941 г. в Минесота. Артистичното си име взема от поета Дилън Томас, който е негов кумир. Още преди да навърши двайсет години, той е обиколил на автостоп САЩ, и е открил своето безспорно призвание – музиката. През 1961 отива в Ню Йорк, за да даде на всички да разберат това. Спи в метрото и свири във всеки клуб, кафене и ресторант, който би го приел. Отначало го слушат с неохота, после с интерес, а след това с жадно внимание. Накрая започват да го имитират. А той е обикновен младеж със смешна шапчица като на Хъкълбери Фин, с походка, почти като тази на Чаплин, изглежда млад и безпомощен на цената. Но в баладите, които пее има мъдрост, мъка и изповед. И публиката оценява това. Боб Дилън се откроява най- вече с песни, които първоначално шокират публиката. Те се превръщат в отражение на новото съзнание, което цяло едно поколение формира – хора, които имат нужда от нещо повече от „луната през юни“, които чуват и гласа на черния човек от Луизиана, и трафика на метрото, и славеите на Флорида… Той е първият, който смесва фолклорна и рок-музика, съчетава новата градска лирика с черния блус. Дилън е една от най-ярките контракултурни фигури, която Америка, а и целият свят, някога са имали. В същото време, като че ли прави всичко възможно, за да унищожи популярността си. През 1965г. е освиркан и изгонен от фестивала в Нюпорт. През 1966 преживява тежка катастрофа, след която за години прекратява активната си концертна дейност. През 1971г. взема участие в организирания от Джордж Харисън концерт за Бангладеш и смущава публиката, изпявайки „Страшен дъжд ще падне“. Дилън припомня, че песента изразява много повече от наивния идеализъм на 60-те години.
През 1972-3г. Боб Дилън участва във филма „Пат Гарет и Били Кид“, и пише музиката за него. В едноименният албум е и песента „Knockin’ on heaven’s door“, която доби популярност и в изпълнение на Guns N`Roses . През 1977г., когато Елвис умира, Дилън не проговаря в продължение на седмица. Но все пак продължава да прави песни, в които вярва.
Освен десетки “Грами”, Дилън е носител на “Златен глобус” и “Оскар”. Номиниран е и за Нобелова награда за литература. През 2008 г. комитетът на наградите “Пулицър” го отличава за неговите “композиции с невероятна поетична мощ”. Той е най- плагиатстваният артист в историята на звукозаписната индустрия и въпреки, че взима възможно най-строги мерки, за да опази творчеството си, лентите непрекъснато изчезват от заключени сейфове и по неведоми пътища се оказват на черния пазар.
Без изгледи за спиране, Дилън продължава своите турнета и до днес с най-новите си студийни албуми “Заедно през живота” (2009) и “Силна буря” (2012).
През 2015г. Боб Дилън оглави класацията на сп. “Ролинг стоун” за 100-те най-велики автори на песни за всички времена, а фондацията “МюзиКеърс” го обявява за личност на годината за 2015 г.
“Представата на Дилън за американската популярна музика беше трансформираща – написа списанието. – Никой не постави летвата по-високо, нито е имал по-голямо влияние от него.“
Снимка: Chronicles, 1968г.
Илиана Николова,
AFISH.BG
