Родена на 8 декември 1864 г. в малкото Фер ан Тарденоа, интересът на Камий към изкуството среща подкрепата на баща ѝ и неодобрението на майка ѝ. През 1882 г. Камий убеждава семейството да се преместят в Париж; заради професионалните си ангажименти, баща ѝ не ги придружава. Камий учи скулптура в Академия Колароси при Алфред Буше (по това време Екол де-Боз Ар не допуска жени). През 1883 г. се запознава с Огюст Роден, който ѝ преподава скулптура.
Около 1884 г. тя започва да работи в ателието на Роден и му помага при създаването на някои от известните му произведения, като същевременно създава и собствени творби. Клодел става модел, вдъхновителка и довереница на Роден. Двамата започват бурна интимна и творческа връзка. Той обаче отказва да се раздели със своята дългогодишна спътница в живота Роз Бьоре, което огорчава Клодел. Това, както и недооценяването на творчеството й от критиците, които я разглеждат само като ученичка на Роден, влошават връзката им. Клодел и Роден се срещат редовно до 1898 г., макар че интимните им отношения приключват няколко години по-рано.
“Валсът” (бронз)
“Зряла възраст”
“Шакунтала или Изоставянето”
“Вълната” (бронз и оникс)
Клодел желае да се утвърди като самостоятелен творец и творбите ѝ срещат и положителни отзиви. Критикът Октав Мирбо казва за нея: „Бунт срещу природата: жена-гений“. Ранните ѝ творби са близки по дух до тези на Роден, но представят собственото въображение и лиризъм на Клодел, особено известният „Бронзов валс“ (1893). „Зряла възраст“ (1900) е интерпретирана от брат ѝ като въздействаща алегория за раздялата ѝ с Роден. „Вълната“ (1897) – малка скулптура от оникс и бронз – представлява съзнателно скъсване със стила, характерен за периода ѝ с Роден.
След 1905 г. душевното състояние на Клодел се влошава. Тя унищожава много от своите творби, обвинява Роден в конспирации срещу нея, живее изолирано. Баща ѝ умира на 2 март 1913 г.,а на 10 март, само седмица след кончината му, по инициатива на майка й и при пълното съгласие на брат ѝ, Камий е пратена в психиатрична клиника. Остава там през следващите тридесет години, до смъртта си на 19 октомври 1943 г.
AFISH.BG
