Булат Шалвович Окуджава е роден на днешния 9-ти май 1924 година в Москва, в семейството на Шалва Степанович Окуджава от грузински произход, и Ашхен Степановна Налбандян, арменка. При раждането получил името Дориан, в чест на Дориан Грей. Баща му бил уважаван и убеден комунист, занимавал се с партийна работа, но през 1937 влязъл в конфликт с Лаврентий Берия и бил изпратен в лагер, а след това разстрелян. Майката също прекарала 18 години в Карагандинския лагер за „жени на изменници”. Това време Булат преживял при роднини в Тбилиси, където завършил училище, а по- късно работил като стругар. През 1942-ра заминал като доброволец на фронта, но през 1943 бил сериозно ранен и изпратен в тила. През този период той пише една от първите си песни – «Нам в холодных теплушках не спа́лось», а след написването ѝ дълго не хваща китарата.
След Втората световна война Окуджава завършва образованието си и работи като учител в селско училище. Паралелно с това пише стихове, по- голямата част от които в последствие се превръщат в песни. Първият му сборник стихове „Лирика” излиза през 1956 в Калуга. Първият му официален концерт е през 1961г. в Харков. Скоро започва да изнася и концерти из цялата страна. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка. С музиката към филма „Белоруската гара” и „Бялото слънце на пустинята” песните му влизат буквално във всеки дом в СССР, а и в страните от целия соц-лагер. Въпреки успеха на песните му, Окуджава винаги е гледал на себе си предимно като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много. Пише и проза, а книгата му „Опразнен театър” печели наградата „Руски Букър” за 1994 г.
В последните си години Булат Окуджава живее в Париж. Там и умира през 1997г. Тялото му е върнато в Русия и погребано в Москва.
Днес младите хора не знаят името му, не чуват песните му толкова често, колкото ги чувахме ние. А точно днес може би трябва да си спомним за тях, за това, какво всъщност е Нейно Благородие Победата, и каква е цената ѝ.
AFISH.BG
