Гледането на филми сближава хората; съпреживяването на трогателни, предизвикващи сълзи киноистории кара зрителите в общото помещение да се чувстват по-близки, твърдят британски учени, цитирани от ВВС.
На тази мисъл ги навеждат резултатите от проведено наскоро научно изследване, чиито резултати са публикуван в списание „Open Science” на Кралското общество. Според данните, събрани от експертите в Оксфордския университет, гледането на трагични или мелодраматични филми помага за отделянето на ендорфини – хормони на радостта и удоволствието. Подобни химични процеси в човешкия организъм имат естествено болкоуспокояващо действие и същевременно помагат за сближаването на хората, твърдят учените.
„Любовта на човечеството към различни повествования се появява още в античността, когато се сформират общности – обяснява ръководителят на научния екип, професорът по психология на еволюцията Робърт Дънбър. – Увлечението по художествени образи е една от отличителните черти на човешкото общество, но досега учените не се занимаваха с изучаване на еволюцията на това явление. Интересът към фикцията е много важна черта на човешкото общество, присъща на всички култури. Тя се изучава задълбочено от учени хуманитаристи. Ала защо фикцията толкова много увлича съзнанието на масите и каква е нейната функция – тези въпроси досега на бяха изследвани.”
Според професора фолклорът има изключително социално значение: с негова помощ хората могат да предадат мъдростта си на следващите поколения и да определят ценностите, които ги обединяват. „Всичко това е много важно, но не обяснява защо непрекъснато имаме необходимост от развлечения – допълва проф. Дънбър. – Сега ние вече имаме отговор на този въпрос.”
В екипа, провел изследването в Оксфорд, влизат психолози и специалисти по класическа литература. Целта им е била да разберат наистина ли гледането на драми помага за отделянето на ендорфини, които помагат по естествен път да се преодолява болка.
На една от групите с доброволци те показват филма „Стюарт: Минал живот” – драматична история за бездомен човек с нещастно минало. А на втората група – документални филми с неутрални теми. Учените проверяват как се променя при тях прагът на болката преди и след прожекциите. За целта се прилага упражнение, при което доброволците трябва да притискат гърба си към стената, все едно седят на стол, и да останат така колкото се може по-дълго време.
„Тези от тях, които преживяваха по-силни емоции по време на прожекцията, показваха по-висок праг на болката и в по-силна степен усещаха връзката с останалите в групата”, твърди проф. Дънбър. Ефектът на ендорфините бил наблюдаван и при хора, които гледат комедии, пеят или танцуват.
„Не твърдим, че този химичен процес е единствената причина те да бъдат привличани от драматичните сюжети. Има и други аспекти на човешката психология. Но това е важен момент, който обяснява защо получаваме толкова голямо удоволствие от гледането на игрални филми”, казва в заключение ученият.
От своя страна литературоведът Софи Дънкан – специалист по творчеството на Шекспир, допълва: „Опитахме се да разберем защо и как художествената литература влияе на хората и какво означава изразът „зачетох се в една книга”. Резултатите от експеримента показват, че можем и сами да предизвикваме отделяне не ендорфини – чрез „потъване” в интересен сюжет.
AFISH.BG