За себе си той казва „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“ Роден е в Уокиган, щат Илинойс, през 1920 г. Рей Дъглас Бредбъри е от онези, които не притежават множество дипломи – завършва гимназия и решава да се самообразова, докато продава вестници на ъгъла, вместо да учи в колеж. започва да публикува научно-фантастични разкази във фензини през 1938 г. За пръв път му плащат за разказ в списанието „Супер Сайънс Сториз“ през 1941 г. Към края на 1942 г. той започва да се занимава само с писане. Истинска популярност авторът постига при излизането на сборника „Марсиански хроники“ през 1950г. Любимото на мнозина “Вино от глухарчета” е наполовина биографичен роман, написан от него през 1957 година. Много емоционален и жизнен, Бредбъри лесно преминавал от едно настроение в друго – изпадал във възторг , плачел от умиление, прегръщал студентите или напускал лекцията, усмихвал се на водещия, или просто си тръгвал, ако прецени, че шоуто е пошло… Но като цяло бил кротък човек. Любимите му приятели били Уолт Дисни и Хичкок. Освен проза, Бредбъри пише стихове, пиеси, статии, рисува картини, проектира търговски център, участва в екранизацията на книгите си, среща се с космонавти. Води изключително наситен живот. На 80, след прекаран инсулт, вече се придвижва с инвалидна количка, но не губи присъствие на духа и продължава да работи. „Знаете ли, на 90 съм и се оказва, че това изобщо не е толкова добре, колкото съм си мислел някога. Сто звучи някак по- солидно. Само си представете заглавията във вестниците:”Бредбъри навърши сто години!”. Веднага ще ми дадат някаква награда, само за това, че още не съм умрял.” – отбелязва той с ирония. Писателят има една съпруга – Маргерита Маклайър, за която се жени през 1947, и четири дъщери.
През 2012, на днешния ден, 05 юни, Рей Бредбъри напусна този свят на 91 години. „Относно надгробния ми камък? Бих искал да заема стария уличен фенер, в случай, че решите да наминете някоя вечер на гроба ми и да ми кажете „Здравей”. А фенерът ще свети и ще сплита едни тайни с други, вечно. И ако дойдете на гости, оставетете ябълка – за привиденията…” – казва писателят.
Още няколко цитата от него:
„Вселената е огромен театър. А театърът се нуждае от публика. Ние сме публиката. Животът на земята е създаден за това – да се наслаждаваме на спектакъла. Ако пък не ви харесва пиесата – измитайте се по дяволите. Аз аплодирам и се наслаждавам, и съм благодарен за това.”
„Времето е нещо, което може да се види на нас и вътре в нас. За това обичам да общувам със старци. Цял живот се намирам под тяхното очарование. Мисля си: „Ето, сега ще натисна тайното му копче и ще се отзова в 1900-та година.”
„Ако не обичаш нещо – не го прави!”
„Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно.”
„Всеки човек в себе си е сам.”
„Когато живееш добре, няма смисъл да спориш за това.”
„Усмихвай се, не доставяй удоволствие на бедите.”
„Да, имаме свободно време. Но имаме ли време да помислим?”
„Изпитал съм най-простото и най-голямото щастие на света – да бъдеш жив.”
„Тайната на творчеството е да се отнасяш към идеите си като към котки – просто ги остави да те следват.”
„Първото, което научаваш в живота е, че си глупак. Последното, което научаваш е, че си все същия глупак.”
„Добротата и умът са присъщи на старостта. На 20 на жените им е по-интересно да са безсърдечни и лекомислени.”
„Обичаме залеза, защото се случва само веднъж на ден.”
„Лудостта е относителна. Тя зависи от това, кой кого в каква клетка е затворил.”
„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя. А още по- добре би било да го изградя.”
„Не мисли! Мисленето е враг на творчеството”
Илиана Николова,
AFISH.BG
